Колин подаде ръка на Ян и му позволи да я заведе сред тълпата, която танцуваше. Гъската ги последва, а гракът й се сля с музиката и смеха. Беше в краката им и имаше опасност някой да я настъпи. Колин се опита да я прогони, но тя си остана наблизо. Ян се засмя и вдигна гъската и те свършиха танца с птицата, пъхната на сигурно място под мишницата му.
Музиката спря. Останала без дъх, Колин си взе гъската и учтиво кимна.
— Благодаря, милорд.
Тя се върна на мястото, където стоеше преди.
Ян я последва.
— Благодаря, милорд — Ян я изимитира, подразнен от резервираността й. Той сграбчи свободната й ръка и я задърпа подире си, докато не се скриха от поглед. Той спря и се завъртя така ненадейно, че тя налетя право в него.
— Извинете — промълви Колин, объркана от внезапното му избухване.
Въпреки че се опита да се освободи от прегръдката му, той не й пускаше ръката. Здраво я държеше.
— Моля ви, пуснете ме да си ида.
Той не й обърна внимание.
Изведнъж Колин изпита безпокойство. Той изглеждаше толкова тъмен, толкова зловещ. Вече не се усмихваше и не я закачаше.
— Най-добре е да се връщам.
Той нищо не каза.
— Какво искате от мен? — попита тя плахо.
— Целувка — прошепна той с плътен и дрезгав глас. — Единственото нещо, което искам, е целувка.
Тя се замисли за това и се зачуди дали не я лъже. Ако го целунеше, какво от това? Щеше ли да очаква още? Тя искаше ли да даде повече? Колин отвърна поглед и й стана неудобно от собствените й мисли. Тя сложи гъската на земята и се обърна към Ян.
— Една целувка — това ли е всичко?
— Една целувка.
Тя застана на пръсти, но разбра, че е много висок, за да го достигне. Той не помръдна да се наведе. Колин се огледа, забеляза един дънер, хвана Ян за ръка и го заведе там. Тя се качи на дънера и се загледа в златните очи на Ян, които я притегляха с нежността си. Тя набра кураж.
Колин никога не бе целувала мъж. Нито един мъж, който открито да я желае. Тя почувства как стомахът й се свива и подскача. Облиза устни, за да ги навлажни. Беше горещо, твърде горещо. Даже нощният хлад не можеше да охлади огъня в душата й.
Ясно очертаната му челюст, дори недоловимата сянка на брадата му — всичко това беше пред очите й. Тя видя очертанието на устните му, почти невидимите гънки на мястото, където трапчинките му се забелязваха понякога. Искаше да ги докосне, усети, че го прави. Ян не помръдна пред изпитателния й поглед. Само недоловимото потрепване на челюстта му показваше, че знае, че тя е там. Черни мигли обрамчваха очите му — очи с цвят на разтопено злато.
Една целувка. Само това искаше, Колин се приготви. Тя наклони глава и го целуна. Когато се отдръпна, ръцете му се обвиха около нея, придърпаха я по-близко и я обградиха в обръч от мускули. Тя не можеше да избяга.
Езикът му се промуши и разтвори устните й. Връхчето му си играеше с нейното и я караше да потръпва. Огънят в нея лумна и изгори тялото и съзнанието й. Беше загубена.
Ян дълго пи от целувката й като човек, който умира от жажда. Мекото й тяло беше плътно прилепнало до неговото. У него се породиха желания като гигант, пробуден след дълъг сън. Първоначално бавно и унесено, а после силно и настоятелно. Той се отдръпна, стреснат от собствената си страст.
— Благодаря, миледи — гласът на Ян се откъсна от силното му влечение към нея. — Сега трябва да тръгвам, защото иначе ще ми е нужно повече от целувка.
След това изчезна и остави Колин да стои на дънера, смутена и объркана.
— Миледи нуждае ли се от помощ да слезе?
Стресната, Колин се огледа, за да види човека, който беше казал това. Джефри излезе от нощните сенки.
— Не — тя смутено слезе. — Ти винаги ли се спотайваш в сенките?
Тя чу как той се смееше.
— Само когато има хора, които искат да убият Ян.
— Има ли много такива хора?
Джефри поклати глава.
— Не. Повечето врагове на Ян са мъртви.
За щастие Джефри не можеше да види реакцията на Колин в тъмното.
— Тогава защо още го пазиш?
— Не всички са мъртви — той пак се засмя. — Това правя аз, девойче. Друг живот не познавам.
Любопитството й не издържа.
— Би ли убил човек заради Ян?
Той изглеждаше изумен, като че ли това беше глупав въпрос.
— Разбира се, Лин. Бих убил човек заради него и бих умрял заради него.
— Ти си много верен приятел, Джеф. Как те е намерил лорд Блекстоун?
— Много въпроси задаваш — каза той и по лицето му се изписа неудобство.
Колин никога не беше виждала Джефри да е сериозен, на устата му винаги имаше закачлива усмивка, винаги се смееше. Това я накара да се надява, че ще каже още нещо.
— Ян ми спаси живота, когато бях млад. Той ми върна живота. След това ми осигури живот. Да бдя над него е нищо в сравнение с всичко това, което той ми е давал през всичките тези години.