— Усилията ми бяха възнаградени. Дори си по-красива, когато се усмихваш, Лин.
Колин не успя да се сдържи и нервно захихика.
— Искахте само да се усмихна?
— Да.
Удивление, смущение, удоволствие… Всичко това се преплиташе в душата й и тя направи точно това. Усмихна се. Влажната муцунка на кучето душеше ръката й, то искаше тя да продължи да го гали и се подразни, че беше спряла.
— Много е взискателен.
Колин почеса главата му, а когато то се обърна, почеса коремчето му.
Ян се протегна и го повдигна и отново придоби сериозен вид.
— Дай сега да се разберем, крастав плъх такъв.
Опашката на кучето не спря да се върти, докато той кротко го поучаваше.
— Не съм те довел тука, за да отнемаш времето и вниманието на дамата.
Той пак се обърна към Колин, този път със страстен поглед.
— Има и други, които копнеят за вниманието й.
На Колин й се прииска да целуне Ян. Тя бавно се наведе. Устата й беше полуотворена и приканваща. Тялото й беше надделяло над разума. Предупрежденията и съветите, които той можеше да й даде, бяха напълно пренебрегнати. Тя искаше да целуне Ян.
Устните й докоснаха неговите, меки и податливи. Беше вкусен. Хубаво миришеше. Колин прокара ръка по врата му и го придърпа към себе си. Ян се почувства добре.
Колин започна да го целува невинно и с любопитство, но с всеки удар на сърцето му страстта й все повече я завладяваше. Ян се отдръпна и я задържа на една ръка разстояние, а между тях постави кучето. По гладкото й чело се появиха бръчки от недоволство.
— Не ви ли хареса?
Стори му се, че Колин е обидена, а лекото потрепване на долната й устна караше Ян още повече да се безпокои.
— Да.
Ян се опита да събере повече въздух в дробовете си, толкова беше развълнуван от единствената й целувка. Този момент я накара да изпита още по-голямо недоволство. Той побърза да добави:
— Да, Лин. Малко е да се каже, че ми е харесало.
По лицето й не се изписа разбиране.
— Хареса ми страшно много, девойче.
Устните й бавно се разтегнаха в една срамежлива усмивчица, а по очите й личеше, че е доволна. Колин се приближи, но Ян се отдръпна.
— Имай милост — промълви той, а собственият му глас беше напрегнат и звучеше като чужд. — Една сладка целувка и се изкушавам за още и още.
Колин се почувства объркана. Той винаги й беше давал да разбере, че иска повече от нея. Тя зададе очевидния въпрос.
— Какво ви спира?
Въздишката му я развълнува. Беше тъжна и изпълнена с извинение.
— Защото искам повече от един флирт в конюшнята, Лин.
Тя все още не разбираше какво й казваше.
— Когато те любя — обясни той, — искам да те любя с часове. Искам да се насладя на всеки миг и всеки сантиметър от тялото ти. Не искам да ти вдигна полата и да те обладая в сеното.
Ян се наведе и още по-плътно се приближи, а думите му вече бяха преминали в шепот.
— Искам да помириша омайния парфюм на кожата ти, а светлината на огъня изкусително да танцува по млечната ти белота. Искам да се заровя в косите ти до забрава и да вдишвам аромата им. Искам да опитам соления вкус на потта по корема ти, когато страстта нажежи телата ни.
Колин се задъхваше, имаше чувството, че е тичала с километри, а не беше направила и една крачка. Ян й подаде кучето и отиде до вратата на конюшнята. Обърна се да каже:
— Казва се Дакс.
После изчезна. С треперещи ръце Колин притисна Дакс в обятията си.
— О, Боже — каза тихо. И зарови пламналото си лице в острата му козина. — О, Боже!
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Колко ще ми вземеш да ми стоплиш леглото, девойче?
Колин се извъртя и се освободи от грубата прегръдка и въпреки раздразнението си се усмихна и напълни чашите на мъжете.
— Вашите пари няма да ме вкарат в леглата ви. А сега си дръжте ръцете по чашите, а не по мен.
Същият мъж пак заговори, а двамата му приятели стояха наблизо със щипещи пръсти и похотливи погледи.
— Хайде, девойче. Няма нужда да се дърпаш. Приятелите ми и аз просто искаме да се позабавляваме.
Лесли се пъхна между Колин и непослушните им ръце.
— Какво ще кажете за мен, момчета? Добре ще се погрижа за вас.
Една голяма ръка избута Лесли настрани.
— Сега съм се настроил за червенокоса мома. — Той вдигна поглед към Лесли. — Не за блондинка, девойче.
Колин се опита да не обръща внимание на забележките му и да продължи с работата си. Беше благодарна на Лесли, че се беше опитала да им отвлече вниманието. Тя хвърли един поглед към масата, където Ян и Джефри винаги седяха, но веднага съжали за това. Беше се намръщил и това не вещаеше нищо добро. Тя никога не го беше виждала толкова разярен. Очите му пробиха дупки в тримата мъже, които, изглежда, не забелязваха гнева му. Те очевидно не бяха оттук, защото иначе щяха да са по-предпазливи.