Колкото и ужасни да бяха, тя започна да се страхува за тях. Последното нещо, което искаше, бяха неприятности от Ян. Тя нарочно не отиде до тяхната маса, а изпрати Лесли да им сервира. Тримата мъже продължиха да се наливат, а забележките и погледите им ставаха все по-нагли с всяка чаша бира, която поглъщаха.
— Това си е нейна работа, Ян. Може би ще е най-добре да излезеш, ако не можеш да седиш тука и да сдържаш нервите си.
Ян отвърна поглед от източника на гнева си и погледна Джефри, а отвътре започваше да кипи.
— Ще си сдържам нервите. Но и те най-добре ще направят, ако престанат да я пипат.
— Гледай — посочи към тях Джефри. — Сега Лесли им сервира. Тя ще ги държи настрана от Лин.
Ян не беше убеден. Нещо вътре в него го караше да е подозрителен към тези мъже. Той мълчаливо ги наблюдаваше.
Моли спря Колин и й прошепна на ухото:
— Може би ще е добре да излезеш за малко, девойче. Докато не са се напили достатъчно.
Колин кимна и остави каната, която носеше. Тя се промъкна в кухнята и излезе през задната врата. Гъската й веднага тръгна след нея, а граченето й я успокояваше в тъмнината. Тя повървя малко и се наслаждаваше на свежия нощен въздух. Кръчмата беше препълнена тази вечер, а въздухът беше задушен и застоял. Но това, което най-много и харесваше, беше, че не я вижда зоркото око на Ян.
Тя отиде до малкото поточе, където бяха погребали кучето, а сърцето още я болеше от изпълнената му с болка смърт. Колин поспря за миг пред малката купчина пръст, но продължи до брега на потока. Чу как водата бълбука. Бледата лунна светлина се отразяваше в блещукащата му повърхност. Беше приятно да слуша как свежият въздух като лек ветрец разчиства от него димния облак от камините в селото.
Колин се наведе, взе малко вода в шепата си и отпи, а студената като през зимата вода утоли жаждата й. Тя плисна останалото но лицето си и отми кожата си от потта от работата й. Тя не трябваше да отсъства за дълго. На Лесли можеше да й потрябва помощта й.
— Хубаво изглеждаш, девойче.
Мъжът от кръчмата стоеше пред нея и й беше препречил пътя, а двамата му спътници бяха зад него, единият от лявата, а другият от дясната му страна.
Колин се опита да запази спокойствие.
— Казах ви, не ме интересува предложението ви.
Той само се усмихна.
— Е, аз не съм човек, който много го е грижа какво казваш, девойче.
Заплахата му се вряза в съзнанието й и тя се уплаши. Почувства се безпомощна, уязвима, а това я разгневи.
— Не ме заплашвай, копеле такова.
Той пристъпи напред.
— Това не е заплаха, а факт. Ще си взема това, което не искаш да ми дадеш.
Една голяма ръка се протегна към нея, но тя се изплъзна от хватката му. Когато се обърна да побегне, тя се спъна в гъската, която се беше сгушила в краката й и падна по колене. Гъската пляскаше с криле от страх, а един голям крак я изрита и я накара да хукне към кръчмата, а граченето й отекваше в тихата нощ.
Мъжът се беше хвърлил отгоре й, преди тя да може да се изправи, и я тръшна на влажната земя с тяло. Дъх не и остана и й беше трудно да диша с неговото голямо туловище върху себе си. Лицето му се облещи над нея, грозно и вулгарно, а дъхът му беше лош.
— Ще ги покажа какво може да направи за теб един мъж, девойче.
Тя усети как плъзна ръка под роклята по цялата дължина на бедрото й до ханша. Той болезнено я стисна и я блъсна със слабините си. На Колин й прилоша. Тя започна да се бори с него. Отвори уста да изкрещи, но косматата му ръка затисна устата й, за да не се чува как вика.
Той си разкопча панталоните. Колин риташе и удряше, но ударите й не се отразяваха особено на месестото му тяло. Полата й беше вдигната над кръста и вече не я предпазваше от него. Изпищя в ръката му, но само тя чу звука. Сълзите замрежиха погледа й и тя вече не го виждаше как се повдига над нея, а приятелите му й разтварят краката за негово улеснение. Никога не беше изпитвала такъв срам.
Ръмженето, което достигна до слуха й, беше като на животно и от него й настръхна косата. Грозният мъж беше вдигнат от нея като че ли беше някакво момченце, а не едър и як зрял мъж. Той беше захвърлен във въздуха и падна като чувал с картофи на твърдата земя.
Ян се изправи срещу другите двама мъже и бавно изтегли меча от ножницата му. Те пуснаха Лин и извадиха собствените си оръжия, за да посрещнат предизвикателството на Ян. Бяха убедени, че късметът ще е на тяхна страна и смело се хвърлиха в атака. Ян ги посрещна с усмивка.
Само за секунди той беше обезоръжил единия и ранил другия. Вниманието му обаче беше отвлечено от мъжа, когото беше смъкнал от Лин. Той се съсредоточи върху него, сякаш беше доволен, че първо него ще убие.