— Не ме ли желаеш?
— Да — отговори той с дрезгав глас. — Но няма да се възползвам от милото ти предложение, Лин.
Тя беше напълно объркана и това съвсем смути гневната й решителност.
— Повече няма да ви предлагам, Ян Блекстоун. Запомнете това.
Тя се обърна и ядосано си тръгна.
Този път Ян не я последва. Никога нямаше да я разбере. Веднъж не му дава да я докосне, друг път го кара да я заведе в стаята си. Прилоша му. Искаше да дойде при него по свое желание, защото го желае, а не защото изпитва благодарност. Той се зачуди как, по дяволите, беше измислила това?
— Как мога да постъпвам така глупаво? — Колин ядосано измърмори на себе си.
В душата й бушуваха чувства, сипеха се едно след друго като във водопад и тя беше напълно объркана. Всеки път, когато той беше наоколо, тя като че ли започваше да постъпва все по-абсурдно, по-неразумно.
Колин заобиколи ъгъла и стигна до кухненската врата, като едва не се сблъска с Джефри. Той й препречи пътя.
— Той е прав, ти наистина носиш неприятности.
Заболя я от думите му, но ядът не й позволи да изпита болката.
— Пусни ме да мина, Джеф.
Той не помръдна.
— Мислех, че ще се отразиш добре на Ян, че ще му помогнеш отново да започне да чувства. Но сгреших, а аз не обичам да греша.
— Какво искаш от мене?
Всички искаха нещо от нея — нещо, което тя не разбираше.
Той се замисли над това.
— Искам да оставиш Ян на мира.
Тя ядосано вдигна ръце.
— Решавай най-после, за Бога. Най-напред ме караш да го взема в леглото си, после искаш да го оставя на мира. Нищо чудно, че съм объркана.
Той я сграбчи за раменете и я разтърси.
— Е, ти добре успя да го объркаш. Аз просто исках да го накараш да разбере, че съществуват и други жени. Това, което не искам, е Ян отново да бъде огорчен.
Огорчен? Мислите на Колин се върнаха на смъртта на Блеър, която беше умряла на улицата като просякиня. Толкова се боеше от този мъж, че я беше страх той да не посегне на живота на сина й. Колин беше станала свидетел на гнева на Ян същия ден, гняв, който го караше да убива. Същият този мъж беше осакатил Емет и убил Малкълм, Джилз и баща й. Тя едва не се изсмя на съчувствието на Джефри.
— Предаността ти е възхитителна, но той е напълно в състояние да се грижи за собствените си дела. Повече няма да говоря за това.
Колин успя да се изтръгне от хватката му и го подмина. Искаше да бъде оставена сама и отиде право в таванската си стая. Точно след няколко минути главата на Лесли се показа от пода.
— Добре ли си, Лин?
— Да, ще се оправя.
Лесли тръгна да се връща надолу по стълбата, но се върна отново горе.
— Вече почти пет години се опитвам да вкарам Ян в леглото си. Ти си тук от няколко седмици и той е готов човек да убие заради тебе. Не виждаш ли какъв късмет имаш?
На Колин й се стори тъжно, че Лесли мисли така.
— Не си ли се замисляла за любов и женитба, Лесли?
Момичето сви ръце и си подпря брадичката на тях.
— Разбира се, че съм се замисляла. Всички жени си мечтаят за такива неща. Но това не е за такива като мене, особено за мъж като Ян Блекстоун.
— И не за такива като мене? — попита Колин.
Лесли вдигна рамене.
— Ти не си като мене, Лин. Дори аз мога да разбера това. Но мъже като Ян се женят за дами. Не е достатъчно да си само красива.
Колин се сгуши в леглото.
— Не искам да се женя за Ян Блекстоун.
— Ти си глупачка, Лин — Лесли отново тръгна да слиза. — Чисто и просто глупачка.
Колин наистина се почувства като глупачка и зарови глава във възглавницата си. Тя започваше да се влюбва в мъж, който трябваше да мрази, мъж, когото се очакваше тя да убие. Съветът на отец Макклауд отново й се причу през замъгленото й от горчивина съзнание: … вгледай се в сърцето си за отговор.
Това най-много я изплаши. Ако следваше сърцето си, тя щеше да предаде всички за любовта на врага си. От срам тя не смееше да покаже чувствата си, криеше ги от себе си и всички, към които можеше да прояви нелоялност. И дума не можеше да става да се допита до сърцето си.
Скоро трябваше да напусне това място.
Вятърът беше леден, а зимата вече беше на прага. На Колин й беше студено, но тя не се върна. Камбаните на параклиса биеха и оповестяваха неделната служба. Тя гледаше как хората влизат един по един в малката църква и й изглеждаха като мравки от мястото, където беше застанала на хълма. Завиждаше им за обикновения живот.
— Ако не те познавах по-добре, бих си помислил, че тъкмо се каниш да скочиш.
Колин не се обърна към Ян, а внезапното му появяване вече не й се струваше толкова изненадващо.
— Какво ви кара да сте сигурен, че няма да скоча?
Той погледна към нея и надолу по стръмната канара при коварното свлачище.