Краката й се огъваха като гума. Не беше сигурна дали е като последица от любенето им или е от страха, който я беше лишил от силата й. Колин облиза устните си, които бяха почти разранени от целувки. Обзе я чувство на срам, което замести удоволствието, което беше изпитала само преди мигове. Как може да й харесат толкова много ласките му. Гърдите я боляха от всеки удар на сърцето й, който извикваше в съзнанието й спомени. Всяка целувка, всяко докосване се бяха врязали в съзнанието й завинаги. Тя покри очите си с треперещи пръсти, а горещи сълзи се стекоха по поруменялото й лице. Тя ядосано ги избърса и стисна зъби. Трябва да престане да се държи като жена, и да започне да се държи като главатарка на клана. Колин се протегна да вземе ножа. Металът беше студен на допир когато го издърпа от ножницата. Тя пое дълбоко дъх да успокои треперещите си ръце.
Наблюдаваше Ян, който спеше здраво и непробудно. Колин вдигна ножа над главата си. Тъмна коса обрамчваше лицето му, а момчешка невинност омекотяваше чертите му. Беше дяволски красив, с мургава хубост и златни очи, които можеха да стопят всяко женско сърце.
— Но не и мен — тя дрезгаво прошепна и още по-здраво стисна ножа. Не и мен.
И все пак Колин не можеше да нанесе удар. Тя дълго време стоя в готовност, не можеше да помръдне. Той лежеше пред нея, а сърцето му беше разголено и незащитено. Тя затвори очи и стисна зъби. Той беше убил баща й!
Чувството й за вина се смеси с колебание. В съзнанието й настъпи объркване, нещо започна да проблясва пред нея. Обещавам да направя така, че Черния вълк да умре… Черния вълк да умре…
Сълзите я заслепиха. Тя бавно свали ножа, а сърцето и се свиваше заради срама от неуспеха й, заради болката от това, което този неуспех би означавал за нея, за Андрю, за клана й. Тя никога не беше очаквала Ян Блекстоун да я докосва, както я беше докосвал. Никога.
Колин сложи ножа обратно на шкафчето и отиде до мястото, където беше оставила дрехите си да съхнат. Облече ги и се почувства вцепенена. Нарочно искаше да не мисли за нищо. Мислите й причиняваха болка. Без да се обръща назад, тя излезе от стаята на Ян. Време беше да се върне у дома при Андрю и да се опита да спаси това, което й беше останало.
Ян се завъртя и се протегна да хване Лин, но откри, че леглото му е празно. Нещо го накара леко да се разтревожи, но той не му обърна внимание и стана. Роклята й я нямаше. Той сграбчи една кърпа, загърна се с нея и отиде до входа за тавана. После тихо се изкачи по стълбата.
— Лин — извика той.
Отговор не последва.
Той се огледа в малката таванска стая и откри, че е празна. Това вече го разтревожи и този път той не прогони тревогата си, която го обхващаше. Ян не губи време, а веднага слезе на долния етаж да търси Лин. Никъде не можеше да я открие. Докато пукне зората, гневът му вече не можеше да се обуздае.
— Претърсихме цялото село, Ян. Няма я.
Той не искаше Джефри да му го казва. Искаше Лин да се намери. Нещо в него се прекърши и той сграбчи приятеля си за ръката.
— Отново претърси. Трябва да е тук.
Джефри се освободи от хватката му и поклати глава.
— Не знаех, че си толкова ядосан, приятелю. Тя е просто едно хубаво момиче. Какво те е прихванало?
Ян седна, на дървената пейка и отметна коса в раздразнението си. Не знаеше какво го е прихванало — знаеше само, че не може да понесе мисълта, че Лин си е отишла.
— Защо й е трябвало да си тръгва, Джеф? Без и дума да каже.
Джефри се засмя и се опита да му разведри настроението.
— Кой може да каже защо една жена прави това, което прави?
Ян се съгласи, но опитът му да се засмее с приятеля си пропадна. Вместо това той въздъхна.
Джефри се загрижи за непредвидимата реакция на Ян по повод изчезването на момичето. Той се опасяваше, че ще стане точно това. Как може толкова да се привърже за нея за толкова кратко време?
— Ти почти не я познаваше, Ян. Защо си толкова разстроен?
Тъмните му очи се вдигнаха към Джефри, а погледът му беше като омагьосан.
— Не мога да го обясня, приятелю. Мислех си, че е просто кратко увлечение по хубаво момиче, което караше кръвта ми да закипи. Единственото нещо, за което си мислех, беше как да я задържа в обятията си и в леглото си. Но когато открих, че си е отишла… Досега си мислех, че никога вече няма да изпитам подобна болка отново.
— Това просто доказва, че Блеър не ти е умъртвила душата. Време е да продължиш да живееш — Джефри потупа Ян по гърба и се опита да го накара да се усмихне. — Ела, дай да пояздим.
Двамата мъже отидоха до вратата на кръчмата, но се спряха, когато Моли извика по тях.