— Виждал ли си го? — попита тя с много повече спокойствие, отколкото изпитваше.
— Да, девойче, виждал съм го. Никога няма да забравя тази гледка.
Колин спокойно си пое дъх, усмихна се, а после каза:
— Моля те, Джон, разкажи ми твоята история.
Джон избута назад стола си и се изправи. Приближи се до огъня и сложи още едно дърво в пламъците. После се облегна на каменната полица на къщата си, в която имаше само една стая и се загледа в разпаления огън. Колин запази спокойствие и му позволи да си събере мислите.
— Бях на лов преди около четири години. Предполагам, че съм отишъл малко по-далече, отколкото е трябвало, и някак си съм се отклонил в земите на Блекстоун. Застрелях един елен и дълго време го носих на раменете си, преди да спра да си почина. Беше един едър сръндак и направо се ужасявах как ще го свлека от планината. Съвсем ненадейно той изникна пред погледа ми и застана пред мен. Той е цял гигант. Изплаших се, че животът ми е наближил края си.
— И все пак той не те е убил, Джон. Очевидно. — Добави Колин в мълчаливата пауза, която последва.
Джон кимна.
— Дори не ме заплаши. Вместо това той вдигна елена от гърба ми и го занесе на едно равно място. Без дъх бях останал само да вървя редом с него, а на него не му личеше изобщо да се е уморил. И дума не продума. Дотогава се беше стъмнило и той погледна пълната луна, която грееше над нас. Когато се обърнах, човекът беше изчезнал, а на негово място стоеше един черен вълк.
Колин не можеше да повярва на Джон.
— Може би е влязъл в гората, докато ти си гледал луната.
Тя си спомни многото пъти, когато се беше появявал съвсем безшумно, без да я предупреди за присъствието си.
— Щях да чуя нещо. Ни едно листо или клонка не помръднаха. Направих една крачка напред, за да потърся мъжа, но вълкът ме спря, а голите му зъби ме предупреждаваха да остана на мястото си. После избяга на тъмно сред дърветата.
Сега вече Колин се убеди, че вълкът е приятел на Ян.
— Джон, ти вероятно не можеш…
Джон вдигна ръка.
— Погледът ми не се е отклонявал и за секунда и не съм човек, който е склонен да си измисля такива неща. Аз съм богобоязлив семеен мъж и повярвайте ми, аз също съм се съмнявал в това, което видях.
— Прощавай, Джон. Не исках… — Тя не довърши.
— Не мога да отрека това, което видях. Ян Блекстоун е Черния вълк. Какво зло е това, или дали изобщо е зло, не мога да кажа. Знам само, че един човек, от когото трябваше да се страхувам, беше мил с мен, но все пак, същият този човек се превърна във вълк.
Джон пак се загледа в пламъците.
— Този мъж е убил братята ти в бой. Дори баща ти загина от свирепия му меч и нечовешката сила на десницата му. И все пак, той беше щедър с един непознат, който беше престъпил границите му. И дори ми донесе елена, който аз незаконно бях убил, на собствените си рамене.
Колин започна да си представя всякакви картини.
— Нежен гигант — тихо каза тя. Тя вдигна поглед към Джон и се изправи. — Благодаря ти, че ми разказа историята си, Джон.
Златни очи пронизаха съзнанието й…
Колин се изправи в леглото си — беше се събудила от съня, който сънуваше всяка нощ през последния месец. Златните очи на Ян Блекстоун я преследваха дори и когато беше будна.
Мразеше го. Не, обичаше го.
Очите й се просълзиха и тя не направи усилие да ги спре. Позволи на риданията си да успокоят измъченото й съзнание и болно сърце. Постоянният кошмар я беше съсипал. Беше сама и нямаше къде да избяга.
Колин влезе в стаята на Емет и се зачуди защо я е извикал. Никога не го правеше.
— Какво искаш, Емет.
— Имам нещо за теб — каза той и се усмихна.
Нещо в нея трепна. Не й харесваше погледът му, който създаваше погрешна представа за усмивката по лицето му. Тя предпазливо го заслуша.
— Сядай — изгука той.
Тя знаеше, че нещо не е наред.
— Това е едно стихотворение, нещо като новогодишен подарък. За тебе го написах, скъпа сестричке. Като едно време.
Неспособна да направи нищо друго, тя разгъна пергамента и започна да чете.
— „Имало едно време момиче на име Лин.“
Погледът й срещна този на Емет. Той знаеше.
— Да-а — проточено каза той и се наслаждаваше на всяка секунда, като дете, което яде бонбон. — Разбрах за мръсната ти тайничка, Колин. Казах ти, винаги разбирам.
Сърцето й започна силно да бие. Беше й трудно да диша спокойно. Не искаше да разбере какво впечатление й беше направил. Тя продължи да чете стихчето.