Тя небрежно се приближи до Колин, а лицето й беше само на сантиметри от нейното.
— Мога да разкрия тайната, която лежи в утробата ти.
Хуанита си сложи ръката на корема й и Колин изведнъж се уплаши.
Хуанита се усмихна.
— Аз може да се окажа единствената ти приятелка, когато дойде време да се освободиш от това проклятие.
— Остави ме на мира — промълви Колин вече по-спокойна, но все още слаба и трепереща.
Смехът на Хуанита я накара да потрепери, а той продължаваше да се чува, дори и след като вече беше изчезнала. Колин изтича вътре, за да се скрие от него.
Чу, че Емет крещи името й и знаеше, че трябва, ще не ще да се изправи пред него. Бавно изкачи стълбите и се върна в стаята му.
— Какви лъжи си наговорил на тази жена, Емет?
Очевидно беше, че той е извън кожата си от яд, чак лицето му беше изкривено от вълнение.
— Не говоря лъжи. Ти криеш истината от мен.
— Аз! — Колин се изуми от начина му на мислене. — Ти харчиш и малкото пари, които имаме за магьосничеството на тази жена, и си пропиляваш живота с нейните магии и мехлеми. Тя не може да те накара да проходиш. Нищо не може да те накара да проходиш.
Смехът му беше зъл и жесток.
— Не съм глупак. Знам какво ме чака в бъдеще. Но се опасявам, че ако престана да се опитвам, ще умра. Ще си умра жалък и сакат.
— Аз… — Колин не знаеше какво да каже на съкровената му изповед.
— Бих предпочел да ми се гневиш, отколкото да ме съжаляваш, Колин. Не ме съжалявай!
Колин почувства, че сълзи парят в очите й, но се опита да ги спре.
— Понякога те мразя.
Той се усмихна като чу това.
— Да, така е по-добре.
— Тази жена ме плаши — призна си тя и веднага съжали, че го е казала.
— Добре ще направиш да се боиш от нея. Много е зла.
— Не мога да й позволя да се връща отново тук.
— Заплаши ли, че ще каже за детето, което носиш?
Ужас обзе Колин. Първо, точно брат й беше насадил тази идея в главата на Хуанита. Второ, това не беше просто стихче на един луд. Сутрешното неразположение. Подуването на корема й. Тя щеше да си има бебе. Бебето на Ян Блекстоун.
— Ти не знаеше ли това, Колин?
Тя не беше разбрала. Не, не можеше да бъде.
— Ти как разбра? Не, Джейкъб как разбра?
Емет захихика по обичайния си дразнещ начин.
— Толкова си наивна. Нели е доста загрижена от липсата ти на апетит, от сутрешните ти неразположения. Не е нужно да си гений, за да събереш две и две. Дори се изненада от новогодишното ми предсказание?
Тя отново не отговори, но въпреки това той сякаш четеше мислите й.
— Такова дете си, сестричке. Да настоявам ли той да се ожени за теб?
— Няма нужда да се безпокоиш, скъпи братко. — Тя нервно прочисти гърлото си. — Аз сама ще се погрижа за проблемите си.
— Както се грижиш за Черния вълк? — Думите му бяха пълни с презрение. — Ти нарочно не го уцели тази сутрин, когато копелето дойде да се помирява с теб. Нали?
— Не е вярно.
— Така ли? Колко пъти друг път си се опитвала и не си успявала? Спала си с него, за да го убиеш, и все пак си се провалила? Защо?
Тя не помръдна, страх я беше дори да диша, за да не разбере той истината.
— Защо не го уби, Колин? Искаш ли Черния вълк, бащата на копелето, което носиш, да умре?
Колин искаше да се обърне и да избяга. Да отиде колкото се може по-далеч от Емет. Но да избяга би означавало да си признае вината. Тя отстояваше територията си.
— Кажи ми, толкова ли беше хубаво, че забрави обещанията си? Накара ли те да се гърчиш и крещиш от желание? Извика ли за още?
— Копеле такова — Колин изкрещя. Тя отиде до леглото на брат си и вдигна ръка да го удари по лицето, но неговата ръка беше по-бърза от нейната. Жестоко я стисна, но от това не болеше толкова, колкото от думите му.
— Мръсница такава. Спала си с него и ти е харесало.
— Не! — отрече тя.
— Да!
Устата му беше близо до ухото й, когато прошепна с горещия си дъх във врата й:
— Докосваше ли ти гърдите?
Колин се изви, опита се да се изскубне от него. Ръката му се беше вкопчила в нейната и я държеше до себе си.
— Целуна ли те по тила?
Колин открито зарида.
— По свое желание ли си вдигна краката, или те изнасили?
Колин изпищя:
— Не.
Емет отхвърли Колин от себе си.
— Най-добре научи как да се държиш добре със скъпия си сакат брат или ще накарам магьосницата да махне това копеле от тебе.
— Не би го направил.
— Забравяш с кого си имаш работа, Колин. Само ме разгневи и ще се погрижа не само копелето да умре, но и Андрю също. С голямо удоволствие ще изпратя и двата трупа на Черния вълк. Може би дори и твоя.
Колин не можа да сдържи горчивината, която се надигна в гърлото й. Тя изпразни стомаха си на пода му.