— Махай се преди да съм повърнал! — изкрещя той.
Тя избяга от стаята му.
Колин почти събори Нели, която беше тръгнала към стаята й.
— По-бавно, момиче. Ще се нараниш, както си се разтичала така.
Самият глас на Нели подейства успокоително на Колин.
— Ще се погрижиш, ли да приготвиш някои от нещата на Андрю? Ще го заведа за малко при отец Макклауд.
— Почти се стъмни. Не можеш ли да почакаш до утре сутрин, чедо?
— Не — каза тя и се опита да не показва безпокойство. — Обещах на отеца, че ще отида при него тази вечер. Не погледнах кое време е. Църквата не е толкова далече.
— Ще се погрижа за това. — Нели се затича, а после спря. — Почти щях да забравя. Предадоха ми това за тебе.
Колин взе бележката, върху която нямаше печат, и тя нямаше представа от кого може да бъде. Тя отиде в стаята си преди да я отвори.
В нея пишеше:
Знам, че Лин, момичето от кръчмата, и Колин Макгрегър са едно и също лице. Ела довечера там, където житото беше подпалено.
Колин бавно събра смелост и се опита да мисли. Най-напред ще заведе Андрю при отец Макклауд. Той ще закриля Андрю. После ще се срещне с Джефри. Вероятно той ще я убие и ще сложи край на този кошмар.
— Да не би нещо да не е наред, чедо?
По лицето на отец Макклауд личеше загрижеността му дори и в лошо осветения параклис.
— Трябва да си уредя живота, отче. По-малко ще се тревожа, ако Дрю е с вас, отче. Знам, че ще го пазите.
— Да се тревожа ли за твоята безопасност, Колин?
— Погрижете се за Дрю. — Тя му предаде спящото дете и тръгна да си върви. — Кажете му, че го обичам. Повече от самия живот.
— Бог ще бди над теб, Колин Макгрегър.
— Да, отче.
Колин наблюдаваше как луната си проправя път на небето и хвърля бледата си златно-сребърна светлина в околната тъмнина.
— Не знаех дали ще дойдеш.
Гласът на Джефри беше плътен и тих, в него нямаше заплаха. Колин се надяваше това да е добър знак.
— Нямах друг избор, освен да дойда.
— Отне ми известно време да разбера, че ти и Лин сте една и съща жена. Не ми беше приятно да го науча.
— Трябва да си призная, че и аз не бях доволна.
Тя чу как той въздъхна.
— Какво да направим по този въпрос, Колин Макгрегър?
Колин се изненада от въпроса му.
— Защо трябва да правим нещо?
— Ти се опита да убиеш Ян, нали? В нощта, когато бяхте заедно?
— Не — излъга тя, но гласът й превърна отговора в грак, а в гърлото й заседна буца.
— Възнамерявала си — настоя Джефри.
— Не знам.
Изведнъж Джефри я сграбчи, ръката му обви гърлото и й спря въздуха.
— Лъжеш ме. Опитала си се да убиеш Ян, както се опита тази сутрин. Би трябвало още сега да те убия и да приключа с тази работа.
Тя мълчаливо се помоли той да го направи.
— О, Боже — прошепна той, а после я пусна и я взе в обятията си да я успокои.
Колин заплака.
— Защо плачеш? Няма да ти навредя.
Колин се дръпна и избърса сълзите си, засрамена от слабостта си.
— Плача, защото исках да ме убиеш.
Джефри изведнъж рязко си пое дъх, а от неловкото мълчание, което последва, стана ясно, че е учуден.
— Не бих убил жена, независимо какво си направила.
— Дори и за да защитиш Ян Блекстоун?
Той отново замълча.
— Честта ме задължава да убия Ян — каза тя.
— Ти три пъти се опита и не успя — напомни й той.
— Не мога да се проваля отново.
— Какво да правя, Колин?
Колин усети мъката му.
— Нищо.
— Трябва да му кажа истината.
— Защо? — попита тя. — Защо да му казваш, че жената, която той е любил, е негов враг? Точно тази жена, която той мрази. Би ли казал такова нещо най-добрият му приятел?
— Не знам.
— Като че ли и двамата трябва да направим труден избор.
Колин си тръгна и остави Джефри да направи своя.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Колин тихо се заизкачва по потъмнелите стълбища, а малкото останали прислужници отдавна си бяха легнали. Тя спря, когато чу гласа на Дуайт. Погледна през площадката и видя, че вратата за неговата стая беше открехната. Огромната му сянка се движеше напред-назад и се кривеше на трептящата светлина на свещта. От мърморенето и ругатните, които достигнаха до ушите й, тя разбра, че е пиян. Тя отиде до собствените си стаи и тихо влезе. Пусна резето.
От голямата умора я боляха раменете, но тя знаеше, че трудно ще заспи. Колин отиде до поставката за миене и си наля малко вода в леген. Загреба я в шепи и си наплиска лицето. Хладината й беше приятна.
— Пусни ме да вляза, Колин. Искам да говоря с теб.
Високият глас на Дуайт стресна Колин и тя инстинктивно направи крачка назад. Той се опита да влезе, но откри, че вратата е заключена. Затропа по вратата и отново я извика. Въпреки това тя не помръдна.