— Може, Ян. Умна е, ако е така.
Той мълчаливо се молеше да е така. Чувстваше се виновен. Беше разбрал коя всъщност беше Колин Макгрегър и не беше казал на Ян. Той много пъти си мислеше за срещата им — за тихия й глас, за парфюма й, за огненочервената й коса. Не можеше да обвинява Ян, че я е харесал, когато тя беше там. Нито един мъж не би устоял на такава красота.
Сълзите на Колин го преследваха, късаха загрубялото му сърце на воин, разнежваха го до слабост. Наистина ли беше разочарована, че не я беше убил? От какво беше така тъжна?
— Напоследък си все в лошо настроение, Джеф. За какво си мислиш?
— В лошо настроение? Аз? — Джефри се престори, че е обиден и се опита да смени темата. — Ами ти, приятелю? Цупиш се като ранено кученце. Време е да забравиш за тази жена.
Това накара Ян да се намръщи, а само преди мигове по лицето му сияеше усмивка.
— Не мога, Джеф.
— Защо?
Ян се поглади по наболата през нощта брада.
— Не знам.
Джефри му зададе единствения въпрос, който беше избягвал.
— Обичаш ли я?
Тъмните му очи го погледнаха, изпълнени с такова вълнение, каквото Джефри рядко беше виждал, и от това вината му се стори още по-голяма.
— Мисля, че наистина я обичам.
— Вие, момчета, изглеждате прекалено сериозни — каза Лесли и прекъсна разговора им. — Имате нужда от още едно питие.
Тя се обърна към Ян и се плъзна в скута му.
— Може би искаш Лесли да те накара да се усмихнеш?
Ян я изтласка от себе си с нежно упорство.
— Не тая нощ, Лесли.
Долната устна на Лесли се нацупи и тя се надвеси напред, като бавно разкопчаваше блузата си, за да позволи на Ян по-добре да види гърдите й.
— Знам, че Лесли може да те накара да се почувстваш добре, Ян — прошепна тя дрезгаво.
Нещо привлече погледа на Ян и той се протегна да го докосне. Той забеляза усмивката на Лесли, докато дългите му пръсти ровеха между гърдите й, но усмивката й изчезна, когато видя, че гледа пръстена, който носеше на връвчица около врата си.
— Какво е това, Лесли?
Тя вдигна рамене и дръпна връвчицата, за да си върне пръстена от Ян.
— Просто го намерих.
— Намерила си го?
Не беше възнамерявал да изрази съмнение. Погледът на Лесли стана неловък.
— Да, намерих го. Искаш ли да го купиш?
Ян кимна и извади достатъчно монети, които да накарат Лесли да го свали. Той се обърна към огъня, за да му е по-светло. Разпозна пръстена на стария Макгрегър. Лесли се изкикоти и си прибра парите. Доволна, тръгна да си ходи.
— От къде го взе, Лесли?
— Казах ти, намерих го — прозвуча, като че ли се отбраняваше.
— Къде? — повтори Ян, като се опитваше да си сдържи нервите.
— Мой си е. Имах право да го продам.
Лесли направи една-две крачки назад. Погледът и гласът на Ян се смекчиха.
— Твой си беше. Сега е мой, а ти си получи парите, Лесли. Просто искам да знам къде точно си го намерила?
— Какво има, Ян? — Джефри също почувства промяната в настроението на Ян. Опасно настроение. Той се протегна да вземе пръстена и Ян му го сложи в ръката.
Лесли проговори:
— Това момиче… Лин. Тя го остави. Беше скрит под завивките й. Реших, че е мой, защото тя не се върна да си го потърси.
— Лин — каза Ян.
Джефри се вторачи в пръстена на главатаря на клана Макгрегър. По дяволите!
Ян не каза нищо друго. Той просто стана и излезе. Джефри веднага го последва.
— Какво възнамеряваш да правиш?
Ян се спря с ръка на седлото.
— Мина ми през ума, че е тя, когато ограбиха запасите ми, но със сигурност знам, от деня, в който отидохме в Грегър Касъл. И все пак, все още не знам какво да правя.
— Знаел си?- удивлението на Джефри си личеше. После той се засмя.
— Какво има толкова смешно? — намръщи се Ян, но Джефри не престана да се смее.
— Можеше да ми кажеш, по дяволите. Чувствам се ужасно виновен, че не ти казах.
— Тогава защо, по дяволите, не ми каза? — Ян се опита да се ядоса на приятеля си, но не можа. После той също се засмя. Силно и продължително.
— Тази жена направи за смях и двама ни.
Джефри се съгласи, но добродушието му беше заменено от трезвомислие.
— Направила е това, което е сметнала, че е длъжна да направи.
Това накара Ян да се обърне и да погледне Джефри право в очите, а в златния му поглед се четеше въпрос.
— Какво искаш да кажеш?
Джефри преглътна трудно, а чувствата в душата му не му се нравеха. За него беше странно, че застава на нейна страна срещу Ян. Но той нямаше да се откаже.
— По дяволите, човече. Не е направила нищо по-различно от това, което ти или аз бихме направили в същата ситуация. Тази вражда й е стоварена на раменете. Погледни й ръцете — в жалко състояние са. Момичето не познава нищо друго, освен омразата. Какво очакваш от нея?