После я сграбчи за ръцете и я придърпа към себе си, а лицето му почти докосваше нейното.
— Обичаш ли го?
— Аз… — Устата на Колин пресъхна и изведнъж вцепенението и изчезна. — Аз не мисля, че е от значение дали го обичам или не. Трябва да го убия, нали?
— Да — Емет я отблъсна с погнуса. — Трябва.
Този път Колин се засмя, а очите на Емет се присвиха още повече от гняв.
— Мисля си, че и теб бих могла да убия, мили братко. В края на краищата, това искаш, нали? Да умреш?
Колин не знаеше какво я беше прихванало. Знаеше само, че мъжете, които познаваше, я тласкаха към лудост.
— Бог да ми е на помощ, Емет. Бог да ми е на помощ.
Когато Колин си тръгна, Емет закрещя подире й:
— Бог няма да ти помогне, Колин. Ние сме сами — ти и аз. Бог изостави тази къща.
Колин се спря с ръка на дръжката на вратата.
— Тогава аз ще направя това, което трябва да направя, без неговото напътствие.
— Направи го, сестричке.
Тя отвори вратата.
— Следващия път, когато отидеш да видиш Дрю при отец Макклауд… — той направи една пауза, за да й даде време да схване това, което й намеква. — Предай му много поздрави.
Гърлото й изведнъж пресъхна и тя се помъчи да преглътне.
— Аз… — Гласът й трепереше. — Непременно.
Емет отново печелеше в тяхното надлъгване, беше я убедил, че заплахата му към Андрю е реална. Колин се върна в стаите си съкрушена.
ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Ян се облегна на стола и опъна дългите си крака пред себе си. Той втренчено наблюдаваше огъня, но погледът му не виждаше ярките пламъци. Вместо това той прехвърляше в съзнанието си огнената й коса, блясъка на зелените и очи, руменината по бузите й.
— Разбирам, че си излизал. Всичко ли е наред, сине?
Той се обърна към майка си, когато тя влезе в голямата приемна.
— Реших, че трябва да се погрижа за една несвършена работа — каза той. — Не мога все да си намирам поводи да я отлагам.
Тя седна до него.
— Случайно тази недовършена работа да се казва Колин Макгрегър?
— Да — потвърди Ян. — Ходих да я видя тази вечер.
— И… — Ейнсли го подкани.
Ян отново го заболя, като си спомни за срещата им.
— Беше пълен провал.
Той се хвана за главата, а нещастието му нямаше граници.
— Обичаш ли я, Ян?
Въпросът на майка му беше лесен, но ситуацията — не. Ян се опита да й обясни това.
— В момента като че ли това не е от значение. Прекалено много неща усложняват тази връзка.
Тази дума му се стори смешна и той се засмя горчиво.
— Връзка. Дори и така не може да се нарече.
— Какво толкова те затруднява? Да не би да е това, че тя е главатарка на клана?
— Това е само един от проблемите — призна той. — Тя ме мрази и иска да умра. И това ме затруднява.
Ейнсли като че ли се замисли над това.
— Мисля, че ако Колин Макгрегър искаше да си мъртъв, ти щеше да си мъртъв вече.
Ян сключи вежди.
— Какво те кара да мислиш така?
— Ако тя искаше да умреш, сине, щеше да те убие в нощта, когато двамата сте били заедно.
Ян отметна косата си и погледна майка си в очите.
— Ти винаги успяваш да научиш какво става в живота ми, може би по-добре, отколкото самият аз знам.
— Това е една част от майчинството.
Тихите й думи го накараха да се зачуди какво мисли Колин за бебето, което носи. Неговото бебе.
— Смяташ ли че Колин Макгрегър е щастлива, че ще е майка на детето ми.
Ейнсли наистина беше изненадана. Тя се задъха, но бързо възстанови самообладанието си и се наведе да хване лицето на сина си в ръцете си.
— Ти ще ставаш баща?
— Да — каза той и изпита насладата от това за пръв път. — Ще ставам баща.
— В такъв случай трябва да се ожениш за момичето — каза тя толкова делово, толкова простичко.
— Да се оженя за нея? — Ян изпадна в ужас. С техните безброй неприятности, женитба и през ум не му беше минавала.
— Разбира се, Ян. Трябва да се ожениш за нея, и то скоро. Искам да се запозная с внучето си. И ти ще искаш детето ти да е с теб.
— Тя няма да иска да се ожени за мен, майко. Това ще е последното нещо, което би искала да направи.
Ейнсли се намръщи.
— А ти откъде знаеш?
— Не знам — призна той, но приемаше нещата само в една светлина. Съвсем ясно си представи погледа в очите й, по-точно страха в погледа й. Колин нямаше да иска да се ожени за него.
— Тя даже не е възнамерявала да ми каже за бебето.
— Горкичката — тъжно промълви майка му.
Ян изумено поклати глава.
— Ти като че ли винаги я съжаляваш.
— Само си помисли, Ян — каза тя, а очите й се разшириха от тревога. — Тя е твой заклет враг. Кланът й няма да приеме това, че тя носи твоето дете. Сигурно много я е страх.