Ян се приближи до вратата на имението, след като всичките мъже на клана го бяха пуснали да мине безпрепятствено. Той забелязваше страха в очите им. Никой не дръзна да му се изпречи на пътя. Той слезе от коня и се качи по стълбите. Джефри остана на коня си, в готовност и нащрек. Ян потропа на тежката дървена врата.
— Кажете на лейди Колин, че Ян Блекстоун е дошъл да я види.
Гласът на Ян ясно се чу в двора. Той отново почука.
Вратата се отвори и Ян влезе. Джефри се приближи до входа и остана само на няколко крачки разстояние. Покрай тях се мярна някакъв прислужник и Ян насочи вниманието си към него.
— Кажи на дамата, че съм тук.
— Много добре знам, че си тук.
Ян вдигна поглед и видя Колин да стои високо на стълбите. Тя бавно слезе надолу. Той се изненада, че я вижда толкова простичко облечена, но после разбра, когато се огледа наоколо. Замъкът беше много занемарен, като земите й. Той за пръв път разбра мотива за нападенията й — нуждата да нахрани хората си. Засрами се, че изобщо се беше изпречил на пътя и.
— Какво искаш, лорд Блекстоун?
Гласът й беше тих, а объркването и болката ясно личаха по тона й. Ян почувства как сърцето му го тласка към нея.
— Дойдох да те заведа вкъщи, девойче.
— Моят дом е тук. Изгубил си си времето.
Тя тръгна да си ходи, но думите му я спряха.
— Възнамерявам да стана баща на детето, което носиш. Няма да позволя да ми вземеш това, което си е мое.
Колин дълго време стоя с гръб към него. После бавно се обърна. Погледът му срещна зелен пламък.
— Нищо няма да ти се вземе. Как се осмеляваш да идваш в дома ми и да заявяваш подобно нещо?
— Това е мое право — спокойно каза Ян.
— Какво те кара да си мислиш така?
— Мое дете е — обясни той. — Това е мое право.
Колин слезе долу и се изправи пред него, а погледът и беше горд и разгневен.
— Детето не е от вас, милорд, така че си вървете.
Прииска му се да я сграбчи, да я накара да каже истината, но не го направи.
— Няма нужда да лъжеш, Колин. Знам, че моето семе е в утробата ти.
— Как можеш да си сигурен в това?
Колин почувства как гневът кипи вътре в нея, а глупавите му желания бяха обида за нежните й чувства.
Ян снижи глас, за да може само тя да то чуе.
— Ти беше девствена, когато дойде при мен. Аз няма да забравя това.
Тя отново се засрами от това, което беше направила — всичко все в името на възмездието Сега най-лошият й кошмар се сбъдваше. Ян искаше да й отнеме детето. Колин не можеше да понесе това.
— Имаше и други мъже след нощта, в която останах с вас, лорд Блекстоун. Не бих могла да кажа кой е бащата.
Ян просто се засмя с тих глас, който говореше повече от думите му.
— Не ти вярвам.
Погледът й срещна неговия и дъхът й спря, а сърцето и застина.
— Няма да ти позволя да вземеш детето ми.
Тя побягна нагоре но стълбите и Ян я последва. Преди да е стигнала до последното стъпало, той я хвана.
— Дойдох да се оженя за тебе, Колин Макгрегър, и няма да си тръгна без тебе.
— Пусни ме да си вървя. — Тя се опита да се изскубне от хватката му. — Никога не бих се оженила за тебе.
— Нямаш друг избор, девойче.
Неугасващата му усмивка неописуемо я дразнеше. Искаше й се да я издере от красивото му лице — да изтрие трапчинките, които толкова много и напомняха за Андрю. Тя се страхуваше. Страхуваше се от себе си толкова, колкото и от него.
— Смяташ ли, че можеш ей така да ме отвлечеш и да се ожениш за мен против волята ми?
— Да — каза сериозно Ян. — Точно това възнамерявам да направя.
Тя присви очи.
— Няма да се осмелиш!
— Разбира се, че ще се осмеля.
Тя се огледа за помощ, но като че ли нямаше никой наоколо.
— Няма да има кой да те спаси, Колин. Те като че ли всички се страхуват от мен.
Той широко се усмихна, а после я грабна на ръце.
— Не — изпищя тя. — Няма да се омъжа за теб.
— Разбира се, че ще го направиш.
Ян тръгна да я носи надолу по стълбите, а тя пищеше и риташе. Усмивката през цялото време остана на устните му. Той я предаде на Джефри, качи се на коня си, а после я взе обратно в обятията си.
Тъй като тя продължаваше да негодува, той й прошепна на ухото:
— Ще нараниш бебето, Колин.
Колин миряса, въпреки желанието си да замахне и да го удари.
— Не се безпокой. Аз ще ти бъда добър съпруг и баща.
Тя упорито вирна брадичка в знак на неподчинение.
— Нямаш никакво право да правиш това, Ян Блекстоун. Никога няма да ти простя.
Той я погледна, а усмивката му вече беше изчезнала от лицето му.
— Това е решение, с което мога да се примиря.
Колин позволи да бъде въведена в Стоунхейвън и после в салона. Ян я сложи да седне на един стол като децата.