Точно тогава една неочаквана мисъл се загнезди в главата му. Отначало я отхвърли като глупава и детинска — той вече я бе опознал добре и знаеше, че гордостта няма да й позволи да приеме поканата му! Но ако Кити все пак успее да преглътне накърнената си гордост, да, защо пък тогава да не я вземе със себе си? И без това сега тя нямаше къде да се приюти, нито един близък не й бе останал. Нито дом, нито покъщнина, нито надежда за спасение… Не можеше дори да избяга в чужбина! Следователно оставаха единствено планините, тези извечни закрилници на всички бегълци, жадуващи свобода. А нали точно там, в непристъпните висини, бе сгушен неговият дом. Да, Господи, това е спасението! Нали той самият никога не бе имай никакви морални скрупули. Защо сега трябваше да се безпокои от това, че е чужда съпруга?
Тревожният израз на лицето му видимо омекна. Чертите му се оживиха, въпреки че и той се измъчваше от студа и преумората след дългия преход. Ръцете му се протегнаха към нея, за да я погалят и стоплят. Пръстите му мълчаливо се заровиха в хаотично разпилените коси. Наведе се над нея, целуна студенеещите й устни, меко, топло и обещаващо.
А тя, която миг преди това бе готова да се разплаче безутешно, посрещна жеста му с благодарност. Не отрони дори дума, само се сгуши в прегръдките му. Косите й скриха ръцете му, ласкаво докосващи нейното лице. Аполон веднага схвана какво се иска в този момент от него и я обгърна през кръста, за да разтърка гърба й, без да спира да нашепва гальовни думи.
Двамата дълго останаха така, безмълвно притиснати един до друг, заслушани в ритъма на сърцата си, докато най-после ръцете му се отдръпнаха от нея, а дългите му пръсти нежно се спуснаха по страните й.
— Ще те заведа в моя дом, високо горе в планините, където никой няма да те открие. Само че… мислиш ли, че ще издържиш на тежкото изкачване?
Огромните й изумрудени очи светнаха от радост. Но Кити нямаше сили да му отговори, само кимна задъхано.
— Искам да ти кажа още само едно нещо — загрижено изрече Аполон. — Повече не бива да мислиш за нищо. Остави всички тревоги на мен.
За нея тези няколко думи бяха напълно достатъчни, за да се увери, че той вече бе признал бащинството си над детето, което тя носеше в себе си, и че не желаеше повече да разговарят и спорят по този толкова деликатен въпрос.
През цялата следваща седмица напредваха само нощем, а през деня събираха сили в изоставени планински селца.
На два пъти не посмяха да влязат в селата, защото забелязаха признаци на човешко присъствие, като предпочетоха много по-неудобното, но по-сигурното прикритие — плитките пещери в скалите в околността.
В тези диви местности новините достигаха много бавно, затова те не узнаха, че само три дни след заминаването им от Новоросийск, червеноармейците бяха превзели и това важно пристанище на източния бряг на Черно море. Не предполагаха също, че зад тях напредваше шестдесетхилядна армия, съставена предимно от казаци от поречията на Дон и Терек. Последните разпокъсани съединения от Бялата армия, лишени от надеждата да дочакат спасителните кораби за Турция и Франция, се опитваха, сред непрестанни, все по-ожесточени и кръвопролитни схватки, да си пробият път на юг, към Грузия, където болшевиките още не бяха проникнали. След като се изкачиха на високите хълмове, извисяващи се над околността, малката група проследи нахлуването на многочислените червеноармейски отряди, а по-късно и озадачаващото им изтегляне в обратна посока, към северните брегове на Черно море. Аполон Кузин нямаше как да узнае, че от Москва бе дошла заповед до всички войски от Южния фронт да се прегрупират за нахлуване в Кримския полуостров. Но това не му попречи да изрази шумно възторга си от този неочакван обрат на събитията. Сега никой нямаше да му попречи да отведе Кити, Карим и Сахин на изток, към усамотения планински аул — дългогодишно фамилно владение на князете от рода Кузин.
Аполон не преставаше да се тревожи как ще издържи бременната и изтощена графиня дългото и трудно изкачване на високите планини. Настани я на седлото пред себе си, а зад него Сахин върза поводите на коня на Кити за седлото. През целия път не смееше да ускорява темпото, за да не подложи на изпитание силите й. За нея всяка вечер тримата мъже пазеха най-топлото място край огъня, най-сочните късове от печеното месо, най-плътните наметала за през студените планински нощи.