Първата седмица изтече неусетно в предпазливо отдалечаване от крайбрежието и изкачване на най-близките хребети. Едва тогава Аполон започна да се успокоява, че по петите им няма преследвачи. Сред този хаос от дълбоки клисури и бездънни пропасти, без никакви пътища — опитният Карим, който яздеше най-отпред, ги превеждаше по едва забележими кози пътеки — само опитен планински водач можеше да открие следите им. Макар че вече беше средата на март, в планината все още беше много студено, особено нощем. Така групата от трима мъже и една жена бавно и неусетно се приближаваше все повече към владенията на Искендер хан, прадядо на Аполон Кузин.
През последните дни от пътуването Карим и Сахин се осмеляваха да се отбиват до най-близките колиби, за да купят от овчарите мляко и сирене. Тук, в тези глухи долини още не бе стъпвал червеноармейски крак, затова един от двамата телохранители на Аполон можеше да си позволи, макар и за кратко, да се отлъчи от групата. Но дори и сега Аполон и другарите му продължаваха да избягват главните проходи, свързващи Задкавказието с Русия, където можеха да попаднат на някой заблуден болшевишки отряд. Освен това, въпреки че планинците рядко се намесваха в политическите борби, Аполон не изключваше възможността дори и тук идеите на болшевизма да замъглят мозъците на местните жители и да се стигне до неочаквана и крайно нежелана размяна на изстрели.
По време на многодневното пътуване Кити неведнъж улавяше отправяните към нея недоверчиви погледи на Карим и Сахин. Накрая не издържа и сподели притеснението си с Аполон, който веднага й обясни с напълно спокоен тон:
— Местните жители трудно могат да приемат дързостта ми да живея с жена, която е била в съжителство с вражески генерал. Дори се осмелиха една вечер край огъня, когато ти вече беше заспала да ми го кажат открито: „Сега тя ти принадлежи. Ти можеш да я задържиш като твоя жена. Но можеш и да я натириш. Коранът позволява и двете.“ Карим и Сахин обаче още не са наясно дали ти си само една от временните ми увлечения или имам напълно сериозни намерения спрямо теб. Това ги обърква и озадачава, защото са приучени да се държат по един начин с наложниците на своя господар и по съвсем друг със законната му съпруга. Ако те обява за моя наложница, това ще им развърже ръцете и ако евентуално ти се опиташ да ме измамиш, да ми сложиш рога или да ме предадеш по някакъв начин, няма да се поколебаят да ти прережат гърлото.
Очите на графинята се разшириха от уплаха.
— Не, няма причина за тревога — побърза да я успокои Аполон и в очите му отново заблестяха предизвикателни златисти точици. — Досега никой не е успявал да ме принуди да променям решението си, независимо за какво става дума.
Два дни по-късно ездачите достигнаха скътаното високо в планината фамилно владение на князете от рода Кузин. Щом превалиха последното възвишение, пред очите им се разкри китна долина, сгушена сред стръмни, почти непристъпни хребети.
— Ето, скъпа, това е крайната цел на нашето пътуване — долината Дарго. Хей там долу е сараят на Искендер хан, моят прадядо — обясни й Аполон и посочи с нагайката си към масивната дървена крепост, смътно напомняща средновековните замъци, с по една висока кула в четирите ъгъла. — А ето ги и първите посрещачи — отбеляза той, когато чу екота от пушечния залп, с който ги приветстваха припряно препускащите към възвишението живописно облечени ездачи.
След това Аполон й показа още една къща, много по-малка, но по-кокетна, приличаща повече на вила, отколкото на крепост, кацнала на един хълм в дъното на долината. Той й обясни, че вилата е била построена от баща му, княз Алекс, преди около двадесет години. От нея, уточни Аполон, се откривала приказна гледка. В момента прозорците й блестяха, осветени от залязващото слънце. Отвън вилата бе облицована с бял мрамор, докаран тук с десетки мулета чак от крайбрежието. Аполон не пропусна да спомене, че мраморът се белеел призрачно нощем по пълнолуние. Виждаха се три тераси, колонада и две дълги крила. Очарована, графинята бе длъжна да признае мислено, че не бе виждала досега толкова красива дворянска вила.
— Чудесна е — прошепна Кити и дръпна поводите на коня си. Неволно си припомни колко по-скромна изглеждаше къщата в нейното имение, като танцьорка от кордебалета, изправена до примабалерината на ансамбъла. Личеше си, дори отдалече, че за този фамилен дом баща му, старият княз Алекс, не бе щадил средствата. Аполон се усмихна замечтано.