Щом чу зад гърба си неловкото прокашляне на Карим, Аполон веднага се дръпна назад и зае обичайната си изправена стойка на седлото. Но на устните му отново разцъфтя по момчешки очарователна и безгрижна усмивка, преди да се обърне с шеговит тон към Кити:
— Ето, виждаш ли как нашата упадъчна цивилизация разлага моралните устои? А ние после се удивляваме защо суровите планинци, родени само за битки с нашествениците и с природните бедствия, с техните ориенталски предразсъдъци, се мръщят сърдито всеки път, когато някой мъж не крие чувствата си към някоя жена в присъствието на други хора.
Кити дяволито повдигна вежди.
— Мислиш ли, че твоите свирепи телохранители ще се нахвърлят с нагайките си върху мен, ако продължавам да нарушавам строгите повели на Корана?
Аполон даде знак с ръка на Карим и Сахин да го изчакат, като пришпори леко кобилата си, без да изпуска поводите на коня на графинята, за да се отдалечат двамата от плътно следващите ги спътници.
— Не, разбира се, няма такава опасност. Не забравяй, че за тях ти вече си моя собственост и те нямат право да ти посягат, каквото и да се случи, колкото и да не са зачетени религиозните им повели. Ще се осмелят да вдигнат ръка срещу теб само ако им дам знак.
— Но това означава, че аз ще бъда длъжна да ти бъда робски покорна до последния си дъх!
— Точно така. Нямаш представа колко се радвам, че така бързо започна да усвояваш местните обичаи! — засмя се Аполон и й намигна предизвикателно.
Но Кити не се засмя с него, защото внезапно я осени една мисъл, която досега не й бе хрумвала.
— Нещо не ми стана ясно. Колко близо до мен ще стоят твоите телохранители? Нали бдят неотлъчно над теб? И денем, и нощем… Прощавай, че те затрупвам с въпроси, но още не мога да свикна с тези неочаквани промени.
— Ами… доста близо.
— Но предполагам, че поне в леглото ще те оставят сам.
— Хм… не съвсем…
— Какво означава това? — недоволно го изгледа тя.
— Няма да ми позволят да се усамотявам в леглото с някоя жена — смутено й отвърна той. — Освен ако тази жена не си ти.
— Сигурен ли си, че никога няма да се стигне до такава сцена? — сърдито извика Кити, след като в паметта й изплуваха самотните нощи, когато Пьотр се забавляваше в публичния дом на Мадам Зоя в Нижний.
— Абсолютно, любов моя! — Аполон побърза да протегне ръка, за да я погали успокоително по лицето. — Не мисли, че всички мъже са като граф Пьотр Радишевски. — Но тревогата, изписана на лицето й, веднага му подсказа, че тя още не се бе успокоила, затова обърна лицето й към своето, погледна я право в очите и продължи с категоричен глас: — Но още отсега мога да ти обещая нещо, скъпа моя — никога, никога през всичките години, които съдбата ще ми отряди да изживея с теб, няма да те нараня, няма да вдигна ръка срещу теб.
Конете на Карим и Сахин отново ги настигнаха и Аполон побърза да заговори на друга тема:
— Но ти още нищо не си видяла. Почакай да те представя на прадядо си, страховития Искендер хан. Сигурен съм, че са му съобщили за пристигането още преди първите слънчеви лъчи да са обагрили в розово тези хребети. Искендер хан винаги има свои съгледвачи скрити сред урвите на удобни за наблюдение места. Неговите хора са разбрали, че аз, Карим и Сахин напредваме към крепостта, но твоето присъствие вероятно ги е озадачило. Тук много рядко се появяват непознати жени. Но не се безпокой. Макар да изглежда доста суров на пръв поглед, Искендер хан ще бъде на наша страна.
— Хм, звучи доста страшничко, А по какъв начин прадядо ти показва на хората около него, че не одобрява нещо?
— По-добре да говорим за нещо друго.
— Какво искаш да кажеш? — тревожно го погледна тя, предусетила, макар и смътно, че Аполон крие нещо от нея.
— О, Кити, нали вече ти обясних, че няма да имаш никакви причини за безпокойство! — припряно отвърна той. Явно искаше да избегне прекия отговор на въпроса й. — Освен това, сигурен съм, че ще те хареса, при това още от пръв поглед.
— Ами ако не стане така?
— Ще престанеш ли да спориш с мен, след като вече си на моя територия, и то в присъствието на Карим и Сахин? — предизвикателно я запита той. В интонацията му се прокраднаха закачливи нотки. — Ако продължаваш все в този дух, още от утре ще изгубя, и то завинаги, тяхната почит, която ми дължат като мои предани слуги. От теб сега се иска само едно: да се понравиш на Искендер хан. Разбира се, поне дотолкова, доколкото ще пожелаеш да го сториш, без да жертваш достойнството си. — Аполон разбра, че тя се готви да му възрази, затова вдигна ръка и не й позволи да си отвори устата. — Не, повече нито дума! Ако искаш да продължим със схватките, нека да ги отложим за през нощта, когато най-после ще останем сами, в леглото. — Той я изгледа с премрежен поглед, въодушевен от неочаквано хрумнала му идея. — Да, звучи дяволски съблазнително. Всъщност знаеш ли откога жадувам да се озовем в леглото? От седмици чакам този миг.