Аполон леко се смути от този взискателен оглед, затова не се осмели незабавно да заговори за това, което не преставаше да смущава душевния му покой.
— Най-после се завърнах в дома на нашия род, при това без една драскотина. След тези четири години, изпълнени с кървави и ожесточени битки, това е истинско чудо.
— Не е добре един истински боец да се възгордява прекалено много — упрекна го ханът, но не успя да прикрие гордостта, с която изпълваше сърцето му младият му правнук. — Карим рече, че си се сражавал смело, като подобава на всеки безстрашен дагестански джигит.
Аполон се усмихна небрежно.
— Може би защото през цялото време съм бил покровителстван от съдбата.
— Само намесата на Всевишния не стига. Нужни са бойни умения. — За пръв път сурово изсеченото лице на престарелия воин се проясни. — Никой тук не бе истински щастлив, докато беше тъй далеч от нас, Ас-Сакр Ас-Сагир. Ела, соколе, седни до мен.
Двамата мъже се настаниха по турски върху копринените възглавници и след размяната на задължителните встъпителни въпроси и отговори за живота в долината, след като изпиха, без да бързат, по една чашка от силния абхазки арак, Искендер хан най-после заговори за най-важното:
— Жената, която доведе в сарая, носи плод под сърцето си.
Аполон се досети, че Карим и Сахин са побързали да споделят откритието си със своя повелител. Лека червенина плъзна по загорялото му лице.
— Това дете е от мен.
Прадядо му го изгледа изпитателно.
— Но Карим ми рече, че тя е тръгнала с теб от Ставропол, а там е била наложница на един от нашите смъртни врагове. На някакъв генерал… Тогава този плод в утробата й може да не е от твоето семе. — Аполон се почувства съвсем неудобно, защото ханът изричаше словата бавно и предпазливо, без упрек, без следа от гняв или други страсти. — Това трябва да се обмисли добре.
— Много мислих — отвърна Аполон, стараейки се да говори безпристрастно, също като стареца. — Но вече изоставих всички съмнения. Сега съм сигурен, че това дете е мое.
Помъдрял с годините, Искендер хан не бързаше да се раздели със съмненията си, но тъй като Аполон бе неговият любимец, бе склонен да му прости привързаността. Имаше време за всичко. Първо трябваше това дете да се роди, после да се прецени на кого прилича и едва тогава да се реши съдбата му, както и участта на майката.
— Ами нейният мъж? Дали детето не е от него?
— Не! — Внезапно забравил за намерението си да остане докрай сдържан, както подобава на един достоен кавказки принц, Аполон изстреля отговора си по-бързо от куршум.
— Да-а… разбирам — невъзмутимо поклати глава ханът и поглади дългата си бяла брада. — Ами тогава… какво ще сторим, ако все пак се окаже, че бащата е Пьотр? Както подочух, той не е мъртъв. Дали някой ден няма да потърси жена си и… и рожбата си?
— Не ми се вярва — ядосано отвърна Аполон.
Искендер хан вдигна въпросително гъстите си вежди.
— Доколкото успях да разбера — нервно заговори Аполон, — той издържал в Баку незаконна жена и дори имал две деца от нея. Освен това въобще не се стараел да скрива предпочитанията си към тях.
— Е, това си е в реда на нещата, когато става дума за руските дворяни — хладно отбеляза прадядо му.
Аполон се намръщи.
— Да, и аз съм слушал безчет подобни истории. Женитбата му с Кити е била по сметка, заради именията. Много удобно решение за двете фамилии, като в същото време Пьотр е останал незасегнат от светските клюки. Но всичко се обърка напълно, когато войските на червените, след падането на Царицин, Таганрог и Ростов, се устремиха на изток към поречието на Волга и над Астраханска област надвисна страшна заплаха. Нейният мъж реши точно тогава да потегли към Баку, за да спаси незаконното си семейство. — Аполон примирено сви рамене. — Нали Пьотр Радишевски не можеше да бъде на две места едновременно? Естествено избра тази от двете си жени, към която повече го теглеше сърцето. Разбира се, голяма роля за това съдбоносно решение са изиграли децата му в Баку, които му е родила Суата. Преди да се разделим, самият той ми заръча да бдя над жена му, над Кити. Все се надяваше, че тя ще съумее да избяга навреме, преди да нахлуят там болшевишките орди, но за всеки случай ме помоли да я придружавам, докато стигне до пристанището на Новоросийск. — Аполон отклони погледа си от лицето на прадядо си, защото знаеше, че въпреки преклонната му възраст нищо не можеше да убегне от орловия му поглед. — Повече нищо не ми обясни за плановете. Хм, да, забравих да спомена, че е имал уговорка с жена си, графинята, да се търсят по-късно в Париж. Не исках повече да го разпитвам. — Пръстите му смутено погалиха инкрустациите по кехлибарената масичка, предназначена за сервиране чай и кафе. — Но като се замисля, стигам до извода, че самият аз не съм искал да слушам повече за това как е възнамерявал да устрои бъдещия си живот с Кити във Франция.