— Но каквато и да бъде волята на Аллах, за генерала ти си длъжен да се погрижиш.
— Лично аз ще се… — понечи да се намеси младият мъж, но веднага млъкна, защото ханът властно вдигна ръка. Повече думи за съдбата на генерала бяха излишни между двама тъй достойни мъже.
— Аз все пак оставам с вярата, че ти и тази жена ще изживеете щастливо дните си, които са ви отредени от небето.
Аполон схвана, че с това разговорът бе приключен и побърза да се надигне от копринените възглавници. Поклони се чинно пред Искендер хан и се оттегли назад с думите:
— Ще бъдем щастливи като лястовици в пролетно гнездо.
Кити слезе долу за чая едва след като изтече цял час. Банята и преобличането й отнеха повече време, отколкото бе предполагала. Съобразявайки се със строгите тукашни обичаи, младата жена предпочете скромната черна местна носия — свободни шалвари от бяла коприна, роба до коленете от тъмнозелена сура, закопчана до шията с дребни кехлибарени копчета, а отгоре — бродиран със златни нишки кафтан от тъмновишнево кадифе, с фини нанизи от бисери около шията, плътно скрита от зеленото сукно.
Щом графинята се появи на прага, Аполон веднага се надигна и се приближи към нея, за да я целуне по страната.
— Много ми харесваш в този тоалет! — отбеляза той. Гласът му и блясъкът в очите му недвусмислено издаваха искреното му възхищение. — Дано не се чувстваш неудобно в тези дрехи…
— О, не, тъкмо обратното, изключително леко се чувствам с тях.
Аполон се наведе към нея и зашепна на ухото й.
Кити веднага се изчерви. Тревожният й поглед се насочи към Искендер хан, който я очакваше в невъзмутими поза, все още седящ по турски върху копринените възглавници край масичката за чай. Властният профил на местния владетел напомняше на стръмните скали около долината Дарго, сурово изсечени от природните стихии.
— Моля те, Аполон, пусни ме! — помоли смутената графиня. — Виж, прадядо ти ни наблюдава! Не искам да см помисли, че съм от онези жени, които са свикнали да се държат неприлично и безцеремонно…
Аполон неохотно я освободи от прегръдката си. Но на устните му продължаваше да грее онази негова неотразима и съблазнителна усмивка, от която всеки път сърцето й се разтуптяваше, като че ли беше неопитна гимназистка.
— Успокой се, скъпа, ханът вече знае, че съм лудо влюбен в теб. Нищо, че сега е на преклонна възраст. Някога и той е бил млад и е преследвал местните красавици, а дори и сега е способен да оцени силата на женския чар. Дано само вечерята не се проточи по-дълго от обичайното… — С тези думи младият мъж й намигна многозначително, от което Кити още по-силно се изчерви. Веднага се досети какви мисли се въртяха в главата му. След като напуснаха Ставропол, Аполон и Кити почти нямаха възможност да се усамотят. Така че сега бе напълно разбираемо нетърпението на Аполон най-после да я има в своето легло, в своя дом. Много усилия му бяха нужни, за да потисне порива си и да си припомни, че тъкмо сега, пред строгия поглед на Искендер хан, никак не беше уместно да дава воля на чувствата си. Затова само преглътна мъчително и се постара да заговори с любезен, но сдържан тон:
— Ела, скъпа, трябва да те настаня до онази масичка. Искендер хан иска да разговаря с нас двамата. Не се страхувай. Ще видиш, че той ще те хареса.
За нейна изненада строгият владетел на почти половин милион планинци по време на вечерята се оказа способен да се държи изключително вежливо, дори можеше да бъде по-любезен и приветлив от самоуверените светски кавалери от салоните на петербургското висше общество. Ханът прояви искрен интерес към всичко, свързано с нея, но нито веднъж не насочи разговора към преживелиците й с Пьотр, а още по-малко към драматичното й съжителство с генерал Дмитрий Берьозов. Графинята остана трогната от това, че ханът нито веднъж не си позволи да й отправи осъдителен упрек, поучение или мъдър съвет за това как би трябвало да устрои живота си.