Чаят се оказа превъзходен. Поднесоха им го в старинни, тънкостенни купички от китайски порцелан. А менюто за вечерята още повече я изненада — чиниите и подносите бяха от чисто злато, приборите — с дръжки от слонова кост. На всеки се полагаха по осем чаши от планински кристал, за да не смесват в една чаша различните кахетински вина. Още след втората чаша от притесненията на графинята не остана дори следа. Освен традиционните блюда, на Кити бе предоставена възможността да вкуси и от странните местните специалитети — варен агнешки език, приготвен с непознати за нея подправки, който направо се топеше в устата, агнешко задушено с ориз и патладжани, прясна планинска пъстърва, козе сирене, печено в пергамент на дървени въглища, с хрупкава коричка, още миришеща на дим.
Късно вечерта, може би към десет часа, Кити усети как започна да й се доспива, въпреки че бе изпила много малко вино. Бременността вече й влияеше и тя не можеше да бъде така енергична и издръжлива както преди — сега много по-рано й се доспиваше. След като за трети път през последните пет минути й се наложи да сподавя прозевките си, Кити умолително вдигна поглед към строгия домакин.
— Аполон, графинята вече е много уморена, за да стои с нас на масата — обади се Искендер хан.
— Съжалявам, скъпа, но не предполагах, че си толкова уморена. Ей сега ще се погрижа за теб — веднага се изправи Аполон, след което се обърна към прадядо си: — Моля те да ме извиниш, но нали Кити очаква дете, не е чудно, че толкова бързо се изтощава.
— Да, да, разбирам.
Аполон се приближи до нея, подаде й ръка и тя се надигна от приятно меките възглавници.
— Хайде, скъпа, да се прибираме. Не бива да се лишаваш от сън. Това не е добре нито за теб, нито за нашето дете, което носиш в утробата си.
— Да се надяваме, че детето наистина е твое — едва чуто промърмори Искендер хан и отново зарови пръсти в бялата си брада.
Тягостна тишина изпълни помещението. За щастие забележката на Искендер хан бе произнесена на местното наречие, напълно непознато на Кити. Това дори не беше дагестански език, който впрочем също бе напълно чужд на графинята.
Така че Кити нямаше как да разбере за какво намекна Искендер хан, обаче чу съвсем ясно сърдития, пределно лаконичен отговор на Аполон:
— Мое е!
Искендер хан изгледа загрижено любимия си правнук. Рус, с бяла кожа, с одухотворено лице, Аполон се отличаваше рязко от местните жители — същите черти като съпруга на любимата му дъщеря. Преди много години онзи руски княз внезапно се бе появил в тяхната притихнала и забравена от света долина, за да покори завинаги сърцето на единствената дъщеря на властния хан.
— Дано да е така, както сърцето ти подсказва — вдигни ръка ханът с примирена въздишка. Точно така бе постъпил преди години, когато светлокосият руски княз бе коленичил пред него, за да поиска ръката на дъщеря му Шуане. — Аз няма да ти попреча да намериш щастието.
— Така ли? — недоволно процеди Аполон, все още вбесен от съмненията, които Искендер хан хранеше. — Искам още отсега да се знае, че ако тази графиня изчезне в някои пропаст, както стана с Ноения преди години, от този сарай няма да оставя камък върху камък!
Накрая Аполон почти крещеше, толкова беше засегнат и кръвно обиден от горчивите подозрения относно бащинството му на детето на Кити.
Но Искендер хан не се трогна от изблика на своя темпераментен правнук, само погали брадата си, преди да заговори спокойно и уверено:
— Много добре те разбирам, Соколе. Освен това нали вече ти дадох своята дума.
Мъдрият вожд нямаше да доживее до толкова дълбока старост, нямаше да може да управлява през цялото това време своя непокорен народ, ако не владееше умението да отстъпва, но само тогава, когато се окажеше неизбежно. Аполон имаше право да реагира невъздържано, но нали той, ханът, му бе обещал, че ще приеме руската графиня за жена на правнука си и майка на праправнука си. Искендер хан никога не бе престъпвал думата си. Но това не му попречи да затаи съмненията дълбоко в себе си. След като детето се роди, лесно ще се разбере дали прилича на онзи генерал, на граф Пьотр Радишевски или на Аполон. А дотогава… кой знае, може пък тази чужденка сама да реши да се махне от долината Дарго.
Ако настина се стигне дотам — защото неведоми са за простосмъртните пътищата, по които Аллах насочва човешките съдби, — никой нямаше да обвини Искендер хан, че се е отметнал от думата си.
— За какво спорихте вие двамата? — нетърпеливо попита Кити и се вторачи в напрегнатото му лице.
Тази нощ се случи по-студена от предишните и тя неволно потръпна. Преди минути те бяха напуснали с бързи крачки покоите на Искендер хан и изскочиха припряно от кулата на крепостта. Тя едва успя да го настигне по пътеката към конюшнята. Гневът на Аполон още не бе стихнал и Кити не можеше да се успокои, като гледаше как конвулсивни тръпки пробягват по смръщеното му лице.