— Това е моята съпруга, графиня Кити Радишевска. — От тълпата се изтръгнаха радостни викове, последвани от дълбоки поклони и оживено шушукане.
— Жена ми е много уморена — веднага продължи той, за да съкрати посрещането, — така че нека не губим време в любезности. — Извърна се и посочи с ръка към спалнята. — Сега трябва да си починем от пътуването. Ако някой се осмели да тропа на тази врата и да смущава покоя ми, ще отговаря с главата си!
Усмихна се предизвикателно, но опитните слуги веднага схванаха, че това в никакъв случай не смекчава думите му.
Отвори с ритник вратата на спалнята и закрачи така, както бе обут с ботушите за езда, по разкошния ориенталски килим, изпъстрен с розови и зелени шарки. Отметна с рамо спуснатия от тавана балдахин, положи Кити на царственото широко ложе и се отпусна до нея. Ръцете му веднага се устремиха към лицето й. Очите му блестяха нетърпеливо и като че ли още по-силно сред полумрака под балдахина. Гласът му прозвуча пресипнало от напиращото желание:
— Ти и само ти си моята възлюблена, сега и завинаги!
— Завинаги… — замечтано прошепна Кити като ехо, преди да обвие ръце около врата му.
„Завинаги моя“, повтори той, като си припомни зимните месеци, когато бе принуден да потиска копнежа си по нея. Сега, когато мечтата му най-сетне се бе сбъднала, щастливият княз не спираше тихо да шепне на ухото й: „Моя, в моя дом, в моето легло, до мен“, докато припряно разкопчаваше многобройните кехлибарени копчета.
Внезапно ръката му замръзна.
— Кити, ами детето? Да не му причиня нещо опасно?
Кити свенливо кимна и зашепна нещо тъй тихичко, че той се наведе, за да чуе думите й:
— Искам само да ме любиш… да ме любиш…
— И то всеки ден, нали? — възторжено разтърси русата си коса младият мъж, воин, летец, експерт по експлозивите, но в същото време потомствен княз, наследник на славната титла, на тази райска долина и на безчетното богатство на фамилията Кузин. — …до последния ми ден, отряден от всички богове на небето!
Докосването му — топло, меко, опиващо нежно — отново разтърси снагата й. С леко прошумоляване фината коприна сякаш сама се смъкна от раменете й.
— Не мога да повярвам… Нали в живота не ставали чудеса? Да не би да е сън? — зашепна Кити и го погледна и очите, за да потърси в тях отговора на загадката. — Наистина ли никога вече няма да се крием и да бягаме? Моля те — разтресе тя раменете му, — кажи ми, че е сън, че утре няма да се събудя отново в онзи хотел! Гласът й се извиси в болезнен вопъл, тя отпусна глава на гърдите му и потръпна от ужас — Кажи ми, че вече никога няма да ми се налага да прескачам детски трупове в крайпътните канавки!
Силните му пръсти състрадателно погалиха слепоочията и скулите й, преди да се спуснат към раменете, изваяни сякаш от слонова кост, преди да повдигнат брадичката й, за да насочат овлажнелите й очи към неговите.
— Такъв е животът, скъпа моя, жесток и безмилостен. Но сега не сънуваш. Сега сме тук, ние двамата, ти и аз, съвсем сами, в това огромно легло. И никой няма да посмее да попречи на щастието ни! Така ще бъдем, все заедно, докато свят светува. Защото повече никога не ще се разделим!
Малката й ръка плахо погали коравите мускули на широките му гърди, а той отново се надвеси над нея.
— Благодаря ти, Аполон — с облекчена въздишка пророни тя, но все още очите й бяха разширени от спомена за ужасните дни, който бе преживяла в Ставропол, — благодаря ти, че отново ми вдъхна надежда и сили, за да се опитам да забравя всичко, което ми се случи.
Той протегна ръка, за да избърше напиращите в очите й сълзи, готови да рукнат по бледите й страни, за да спре трескавия шепот на устните и…
— Стига, скъпа, стига, не плачи… Вече си моя, нали знаеш това. Само моя и никой друг не ще те притежава. — Гласът му спадна до дрезгав, забързан шепот. — Не мисли, че го правя единствено от човеколюбие и състрадание, не. Искам те така, както всеки влюбен копнее за своята любима. — Погледът му не можеше да се спре, забързан да се наслади докрай на омайната й красота, на фините й черти, за които бе копнял от месеци. — Ще се омъжиш ли за мен?
Лека усмивка озари лицето й, излъчваща искрено щастие и спонтанен възторг.