— Ох, Аполон — въздъхна Кити, макар че й се искаше едновременно и да се разсмее, и да се разплаче. Той я обичаше до лудост, също както и тя него. Те по своему бяха много по-верни и предани един на друг, отколкото повечето семейни двойки. Никакво значение нямаше това, че не се бяха изправяли пред олтара, пред свещеника и свидетелите на бракосъчетанието.
Внезапно лицето му помрачня. Докато ръката му нежно бършеше сетните сълзи, стичащи се от прекомерната радост и щастие по бледото й лице. Тя долови тревогата, спотаена сред златистите точици в очите му.
— Не плачи, скъпа моя. Всичко ще бъде прекрасно. Ти си жената на моето сърце — натъртено произнесе князът, докато пръстите му гальовно обхождаха овала на лицето й. — Завинаги. — После пое двете й ръце в своите, за да я притегли към гърдите си. Внезапно погледът му стана необичайно съсредоточен и напрегнат, а гласът му леко затрепери, докато произнасяше обета си:
— Аз, Аполон, взимам теб, Кити, за моя жена пред Бога… Сега ти трябва да повториш тези думи — тихо й напомни той, защото за миг Кити се умълча.
— Аз, Кити, взимам теб, Аполон… — Гласът й бе по-нежен от листенцата на току-що разцъфнала роза. — Вземам те с цялото си сърце, готова да ти го отдам завинаги, от днешния ден до сетния ми дъх…. — Кити усети как я залива топла вълна от неземно вълнение. Стори й се, че в този миг се подмладява с години, че отново е невинна, непорочна девойка, че сега всъщност започва животът й с мъжа, в който бе влюбена. Аполон я беше открил, беше стигнал до имението въпреки всички смъртоносни препятствия, беше я закрилял с риск за живота си, беше я измъкнал от лапите на генерала. Вече нищо друго не бе от значение, защото тя нито за миг не се съмняваше в любовта му. Тази увереност я изпълваше с омайно блаженство. Дори й се струваше, че от днес светът се преражда и пречиства.
— От днес нататък… — продължаваше да шепне Аполон, но когато устните им най-сетне се сляха, в сърцата им зазвучаха опияняващите трели на пролетта.
Никога досега той не помнеше да е бил толкова нежен и ласкав с жена, лежаща до него в леглото. Ръцете му се плъзгаха по кожата й като светулки, трепкащи на лунната светлина. Тя бе смаяна и удивена от този необикновен изблик на нежност. Повече нямаше право да се съмнява дали Аполон е влюбен в нея, дали е готов да споделя с нея всичко… и щастие, и беди, докато смъртта ги раздели. Но може би именно тревогата за детето, за тяхното дете, което тя носеше под сърцето си, го задължаваше да бъде толкова внимателен и деликатен? Ръцете му нежно галеха крехките й рамене, ровеха косите й с жар, възбуждаха сетивата й, сгорещяваха кръвта й, заливаха с вълни от наслада гърдите й, докато тялото му напираше към нейното, за да й даде всичко, за което тя копнееше, всичко, за което жадуваха — омайно, пълно сливане на душите и телата им, както през онези незабравими декемврийски дни и нощи и нейното имение.
После те двамата дълго не можаха да заспят, увлечени в нежна любовна игра, докато луната най-после се спусни ниско на хоризонта. Аполон лежеше напряко върху широкото ложе, като с едната си ръка продължаваше да гали изящните й ръце и рамене. Погледът му понякога се отклоняваше към дърворезбите по тавана на спалнята, след това към прозорците, през които се синееха високите планински масиви, с била, увенчани със сняг, а под тях се извисяваха вековни борове. Цялата панорама излъчваше идилично спокойствие, мир и утеха. Княз Аполон Кузин, Младия сокол, Ас-Сакр Ас-Сагир най-после се бе завърнал завинаги в своя дом.
Глава 13
Следващите две седмици се оказаха за двамата влюбени истинска идилия. Почти не се срещаха с останалите обитатели на крепостта. За да не нарушава уединението им, на Аполон му се наложи на няколко пъти да отказва, учтиво, но твърдо, поканите на Искендер хан да вечерят тримата заедно. Престарелият владетел, въпреки напредналите си години, бе успял да запази паметта си непокътната и не бе забравил буйните си младежки преживявания, така че не дръзна да налага волята си. Мъдрият старец знаеше, че за младите от всички поколения няма нищо по-жадувано от това да бъдат оставени на мира от родители и от мъдри наставници. Така че на Аполон и Кити бе предоставена пълната свобода — те самите решаваха кога да се присъединят към трапезата на хана. За всички в долината отдавна не бе тайна, че Младия сокол най-после бе открил избраницата на сърцето си.