Аполон се дръпна от прозореца и рязко се обърна към Кити, която го чакаше, скована от страх, приседнала върху килима пред камината. Тя вдигна безмълвно очи към него, изплашена от високата му фигура, надвесена над камината. Плашеше я дори едрата сянка, трепкаща върху стената отсреща заедно с играта на пламъците. Аполон въздъхна приглушено в отчаян опит поне малко да намали напрежението, сковаващо приведените му рамене.
— Не искам да спорим за заминаването ми. Няма смисъл, Знаеш колко те обичам. За теб съм готов на всичко.
Гласът му звучеше ласкаво и утешаващо, но въпреки това се долавяше тревожна, напрегната нотка.
По страните й, по-бледи от слонова кост, се стекоха първите сълзи, проблясващи на танцуващите пламъци.
— Тогава няма да заминеш, нали, скъпи мой?
Сърцето му се разкъсваше от предчувствието, не, от, увереността, че ще й причини огромна мъка.
— Всичко можеш да поискаш от мен, любима, всичко, освен това…
Така изтекоха два часа, болезнени и за двамата. След като изчерпа всичко от молби до упреци и увещания, след като вече не й останаха сълзи, а сърцето й се умори да разтърсва с бесните си удари гърдите й, Кити най-после се отпусна на ръката му. В тези мъчителни минути Аполон бе изпълнен с омраза към самия себе си, загдето й бе причинил толкова мъка. Напълно разбираше яростта, с която Кити се бе противопоставила на заминаването му, но повече не можеше да се самоизмъчва, тъй като не бе отмъстил на Берьозов за всичко, което генералът бе сторил на негова любима, на майката на нероденото му дете.
Безмилостните традиции на планинците изискваха кръв да се лее за всяко петно върху името на мъжа, воинският кодекс на честта задължаваха боеца да убие оскърбителя, но най-настойчив бе зовът на собствената му кръв. Поне по двадесет пъти на ден Аполон си припомняше онази кошмарна нощ в Ставропол, когато едрата космата лапа на Берьозов опипваше пред очите му разголената гръд на смъртно бледата графиня. Не закъсняваха и сцените на безмилостното удовлетворяване на нагона за мъст и за окончателното раздаване на последна справедливост. Напразно се опитваше да се самозалъгва с доводите, че Кити вече е в безопасност в долината, владяна от векове от неговия род.
Не, това не можеше да утеши един истински мъж. Той я бе измъкнал от мръсните ръце на Берьозов, но сметките между двамата още не бяха разчистени. И то с кръв, както повеляват законите на честта… Безкрайно го мъчеха страданието и тревогите й, но нали в края на краищата бе успял да я успокои, като й бе обещал, че ще се върне при нея, на всяка цена.
Ами ако не се върне… Такава мрачна вероятност той нямаше право да отхвърли, въпреки че щяха да го придружават най-калените бойци от аула Дарго. Аполон нямаше право да гради опасни, детински наивни илюзии — нямаше съмнение, че генерал Берьозов е охраняван от цяла глутница въоръжени до зъби телохранители и настръхнали, готови за бой подчинени. Вероятно напоследък генералът непрекъснато беше нащрек, защото дори самият той не помнеше броя на жертвите си, така че не бе изключено княз Кузин да не е единственият, който замисля убийството на командира на Шеста червеноармейска дивизия.
Съвсем леко, защото за нищо на света не искаше да събуди унеслата се Кити, Аполон я отмести от ръката си и предпазливо се надигна от леглото. Подпъхна възглавницата под главата й, покри я със завивката и се измъкна от леглото абсолютно безшумно. Бос, той се прокрадна в съседната стая, запали свещите в свещника, измъкна от писалището един плик и лист хартия, после седна на стола и се зае да й напише прощално писмо.
Дълго се колеба, преди да протегне ръка към белия лист. Как да изрази върху него всичките мъки и страдания, опасения и колебания, които раздираха гърдите му? Как да се сбогува с единствената жена, на която бе отдал сърцето си? Ако загине при нападението срещу щабквартирата на генерал Берьозов, искаше Кити да запомни колко я бе обичал, с колко радост и възторг бе изпълвала душата му. Искаше също така да разбере защо не можеше да се откаже от този набег в тила на врага, както и да изрази съжалението си, че няма да може да й помага при отглеждането на детето. Накрая не забрави чисто деловите въпроси — след като се бе върнал в долината Дарго, Аполон се бе погрижил да състави ново завещание, което, както и предишното, се съхраняваше в подземието на крепостта на Искендер хан. Младият княз Кузин бе осигурен от баща си — старият княз Алекс — със солидни авоари в няколко европейски банки. Той, единственият мъжки наследник на приказно богатия род Кузин, имаше къщи в Дагестан, Ница, Женева, Париж, та дори и в долината на Лоара. Техния род притежаваше конюшня за елитни чистокръвни коне и Кент, Англия, а също и ферма за развъждане на ловджийски хрътки в Нормандия, Северозападна Франция. След смъртта му всичко това трябваше да остане в наследство на неговото дете от графиня Радишевска. Но последните редове бяха посветени единствено на обичта му към Кити — жената на неговите мечти. Нежните думи започнаха бързо да изплуват във въображението му и красивият му почерк изпълни докрай белия лист. Обърна листа, сгъна го и добави още няколко реда: