Ако не се върна, ще трябва да разчиташ единствено на закрилата на Искендер хан. Не се съмнявам нито за миг, че той ще стори всичко, което ще е необходимо, за да бъдете в безопасност и ти, и детето
Умислен, князът въздъхна тъжно, преди да продължи:
Обичам те, скъпа моя, ненагледна ми княгиньо, и то още от първата ни нощ заедно през декември, миналата година в твоето имение. И винаги ще те обичам. Целуни нашето дете от мен.
Набързо сгъна листа и го пъхна в плика, запечата го с червения восък и с пръстена си, преди да напише на гърба, че може да го съхранява единствено Искендер хан. Разбира се, преди да потегли, Аполон щеше да го връчи на най-предания телохранител на прадядо си.
После се върна до леглото, за да се опита да подремне още малко, поне до зазоряване.
Сбогува се с нея веднага след като тя се събуди.
— Никъде не излизай — посъветва я Аполон, преди да поеме към вратата. — Не е изключено да попаднеш на някой от местните хора, който да не се радва на присъствието ти в долината и да те наскърби.
Освен опасенията, че може би няма да успее да се завърне от рискованата си мисия, най-много го измъчваше тревожното предчувствие дали в негово отсъствие съдбата няма да подложи Кити на нови изпитания и огорчения.
Кити сковано се надигна от леглото, неспособна да преодолее вцепеняващия страх от мрачните си опасения, че го вижда за последен път. Наметна робата си и с въздишка се надигна от постелята. Опита се да прикрие тревогата си, но лицето й, по-бледо от платно, я издаде.
Само един поглед му бе достатъчен, за да се върне с три скока при нея и да я притисне към гърдите си.
Аполон беше облечен изцяло в черно — копринен бешмет, плътен камгарен брич, меки кожени ботуши. Единственото светло нещо по него беше русата му коса и бялото лице. В този драматичен миг те двамата представляваха смайващ контраст — за разлика от високия строен воин изцяло в черно, графинята, дребна, но удивително крехка и нежна, бе облечена с домашна роба от изящна китайска коприна, яркожълта, грееща като изгрева. Приличаше на цъфнала орхидея, заслонена от могъщ тъмен дъб.
— Пази се, моля те! Заради детето те моля, любими! — задъхано прошепна тя, притиснала устни към мускулестия му врат. Графиня Радишевска много добре съзнаваше, че Аполон ще се изложи на смъртен риск веднага след като напусне спасителните непристъпни планини. Дори в този глух аул вече бяха достигнали слухове, че Червената армия е проникнала в съседен Азърбайджан и че предните й части напредват към границите с Грузия.
— Нали знаеш, че винаги съм много внимателен.
Копринената й роба тихо прошумоля под дланите му.
Аполон зарови лице в косите й, опиянен от упойващия аромат на арабски благоухания, каквито използваше откакто я бе довел в долината Дарго.
— Кога ще се върнеш при мен, любими?
Аполон набързо пресметна наум разстоянието до крайбрежието и оттам на север до Сочи. „Ще са нужни пет дни, за да се стигне до Сочи и още пет за връщането в долината. Може да се наложи да изгубим ден-два, най-много три, докато разузнаем кои са слабите места в охраната на генерала“
— Най-вероятно ще бъда тук след около две седмици — обясни й Аполон, като повдигна брадичката й, за да може да я гледа право в прелестните зелени очи. Никак не му се искаше да разговарят повече за предстоящото пътуване, затова измърмори неохотно, с явно нежелание да продължават с мъчителните догадки: — Но всичко се случва, така че не е изключено да се върна ден-два по-рано.
Кити го изгледа тревожно. В гърдите й се бе спотаило мрачно предчувствие. Защо й говореше така… сякаш се чувстваше обречен?
— Наистина ли ще бъдем отново заедно след две седмици? — Веднага прехапа устни, защото не успя да потисне нотката на съмнение в гласа си.
— Да, скъпа, разбира се, че ще се върна при теб. И при нашето дете.
— Обещаваш ли ми? — Въпросът й прозвуча детински наивно, но в момента Кити отчаяно се нуждаеше от повече сигурност.