Той кимна енергично, за да я успокои.
— Обещавам! — Очите му обходиха с неподправено възхищение всеки сантиметър от прелестното й лице, за да го запомнят и това да му вдъхва сили през идните дни и седмици, които най-вероятно щяха да бъдат изпълнени с опасности и изненади. Накрая Аполон бе принуден с тъжна въздишка да отдръпне ръцете си от нея. — Трябва да тръгвам. Моите хора вече ме чакат на седлата. Сбогом, скъпа моя княгиньо! — Целуна я нежно, обърна се рязко и забързано изскочи от спалнята.
Кити за дълго остана вцепенена и заслушала в затихващите му стъпки по коридора и надолу по стъпалата. Но щом чу затръшването на външната врата зад гърба му, графинята веднага изтича към предната веранда, за да проследи как конниците, начело с Аполон, ще потеглят надолу към долината. Искаше й се поне още веднъж да чуе гласа му, когато ще им нареди да пришпорят конете и да препуснат напред към крепостта на Искендер хан. Искаше й се да запечата този миг завинаги в паметта си, копнееше отново да зърне мъжественото му, властно лица и стройната му фигура на седлото. Преди да поемат, мъжете грижливо провериха за последен път оръжията и боеприпасите, патрондашите и паласките, кинжалите и торбите. Аполон, застанал начело на малобройната група, дръпна поводите на Леда и пое надолу по склона. Спътниците му веднага го последваха, подредени по двойки — тясната пътека не позволяваше да яздят успоредно повече от двама ездачи.
Той се поклащаше ритмично върху седлото, гъвкав като планински рис, докато златистата му руса коса, галена от първите утринни лъчи, немирно се стелеше върху черното му кавказко наметало. По снагата му блестяха оръжията, които още през нощта тихомълком бе приготвил, за да не я събуди: двойните патрондаши, опасващи гърдите му, винтовката на гърба му, пистолетите в кобурите на кръста му, кавалерийската му сабя, полюшкваща се покрай седлото. От края на верандата Кити не можеше да види само двата остри кинжала — или ханджара, както ги наричаха дагестанците — забучени в каниите на колана му.
Останалите бойци също бяха въоръжени до зъби. Бяха подбрали най-бързите и най-издръжливите жребци от хергелетата на Искендер хан. Торбите върху конете бяха претъпкани с храна, а кесиите в пазвите на конниците — със златни рубли. Всеки участник в рискования поход беше одобрен лично от Искендер хан и Аполон след старателно пресяване на най-опитните стрелци и ездачи от войнствения полудив планински народ. Сега се нуждаеха само от едно — от малко късмет, за да се промъкнат незабелязано през гъсто разположените вражески постове, за да се доберат до леговището на генерала, да му прережат гърлото без излишен шум и също така безшумно и предпазливо да се върнат обратно в спасителната долина.
Искендер хан ги очакваше в теснината, където беше единственото място за достъп до долината Дарго, за да пожелае успешен поход на любимия си правнук.
— Ще ти стигнат ли хората? — Това бе първото, за което напита загрижено престарелият вожд.
— Напълно — кимна Аполон.
— Ако ти потрябват още бойци, веднага проводи пратеник!
— Всеки по-многоброен отряд неминуемо ще привлече вниманието на врага. Може би дори в този състав сме прекалено много…
— Ще те очакваме да се завърнеш в долината някъде след десетина дни.
— Може да се наложи да чакаме цели две седмици, така че не се притеснявай, ако се забавя малко.
— Бъди предпазлив, синко. Много добре зная, че изгаряш от нетърпение със собствените си ръце да измиеш позора, като забиеш ханджара си до дръжката в гърдите му, но онзи негодник не заслужава да жертваш заради него живота си.
— Ще бъда безкрайно предпазлив. Освен това винаги ще се осланям на съветите на Карим и Сахин — усмихна се Аполон и се обърна към преданите си телохранители, които бяха първата двойка в двойната редица ездачи.
При тази похвала вечно намръщеният Карим само изсумтя неясно, но Сахин се ухили до уши. Досега винаги Карим бе този, който по-често се намесваше в плановете на Аполон — докато Сахин се задоволяваше единствено с ролята на покорен изпълнител.
— До две седмици ще се върнем в долината — обеща Аполон. — Пази писмото, което трябва да бъде предадено на Кити, ако не се върна.
— Бъди спокоен. — Искендер хан измери правнука си със замислен поглед и безмълвно отправи гореща молитва към Аллах да опази читав и невредим любимия му правнук, така че никога да не се налага да връчва на руската графиня писмото на Аполон.
— Грижи се за нея… и за детето! — извика Аполон на тръгване. Прадядо му само кимна сухо, преди да вдигне ръка и да заговори сърдито:
— Имаш моята дума, че тя ще получи всички почести като твоя законна съпруга, а детето ще бъде признато за твой наследник. А сега тръгвай и не се обръщай назад! Един воин не се сражава добре, ако мисли за това, което e оставил у дома. Хайде, на добър час и нека Аллах ви закриля!