Една от тези снимки Кити толкова си хареса, че я отнесе в спалнята и я остави на масичката до леглото. На нея Аполон беше с високи ботуши, бричове за езда и кожено авиаторско яке, изправен до някакъв аероплан — двуплощник от разузнавателните модели отпреди войната. Слънцето блестеше в русата му коса. Но най-много в тази фотография я привличаше поразителната му момчешка усмивка. Гледаше право в обектива, сякаш се канеше да проговори, при това с толкова типичния за него закачлив израз.
Един следобед, докато се ровеше в дрешника, графинята се натъкна на чифт негови ботуши — сториха й се същите като на тази фотография. Веднага ги напъха под леглото ги и забрани на прислужниците да ги докосват. Глупава приумица, която подхранваше илюзията й, че Аполон всеки момент ще нахълта в стаята.
„Моля те, Господи — безмълвно се молеше Кити през тези тягостни дни пред иконата в ъгъла, — върни Аполон невредим в долината!“ Дори не смееше да мисли за вероятността никога повече да не го зърне.
На сутринта на третия ден Кити реши, че повече така не може да продължава — безцелното лутане из смълчаната вила можеше да я подлуди в един прекрасен ден. Слезе в кухнята на приземния етаж и обяви пред изненаданите прислужници желанието си от днес тя лично да ръководи дейността им. Само един млад мъж знаеше донякъде руски и успя, макар и с доста усилия, да преведе на дагестантски думите на младата господарка. Но за искрена изненада на Кити най-възрастният прислужник й обясни, пак с помощта на преводача, че нямало никаква нужда от нейната намеса. Оказа се, че още от времето на княз Алекс, бащата на Аполон, персоналът бил грижливо обучен сам да се справя с всички задачи, без да безпокои господарите на горния етаж. Дагестанската принцеса Джена, майката на Аполон, навремето се занимавала повече със съпруга си и с децата, вместо с кухнята и килерите, прането и чистенето.
Тогава Кити се опита да си издейства правото да поеме поне ръководенето на сметките на стопанството. Напразно се опита да обясни на намусения мустакат домакин, че доскоро бе водила счетоводството на далеч по-голямото си имение в Астраханска област. След като и тук получи категоричен отказ, не й оставаше нищо друго, освен да излезе на разходка в градината зад вилата, за да си отдъхне, Точно тогава пред погледа й се изпречи престарелият градинар, зает с разчистването на лехите. Кити се зае да му помага и така си намери по-приятно занимание за следващите дни от стоенето в кухнята край готвача или от надзираването на чистачките.
През ранната пролет в Сочи винаги е истински рай — в този южен черноморски курорт винаги се стопля по-рано, отколкото по северното крайбрежие, защото тук климатът е субтропичен — като доказателство могат да послужат десетките палми, извисяващи се покрай крайбрежната ивица.
Генерал Берьозов си почиваше върху възглавниците на шезлонга, поставен на слънчевата тераса на една разкошна вила, от която се откриваше чуден изглед към морето. След като болшевиките завладяха Южна Русия, Берьозов издаде заповед на своите подчинени да се заемат с прочистването на последните останки от белогвардейските ескадрони и роти, а самият той, заедно с охраната си и най-приближените си офицери от щаба се оттегли на почивка в Сочи. Отдавна копнееше да се озове в този прехвален курорт, защото знаеше, че още от миналия век бе предпочитан от най-елитните представители на руската аристокрация. От две седмици Берьозов и хората му бяха настанени в огромната вила, която преди революцията е била лятна резиденция на великия княз Владимир. Генералът продължаваше да убива времето си с помощта на единствения начин, който му бе известен — пиене и жени, но след внезапното изчезване на графиня Радишевска никой не успя да му доведе достойна заместничка на Кити.