Но когато най-сетне тя отново попадне в ръцете му, може би няма да е много умно, ако я застреля веднага. Макар че дълбоко в душата му се таеше непоколебимата увереност, че рано или късно ще й тегли куршума. Не, нека първо да й се порадва, да й се насити. Няма да избегне суровото наказание — нали си го бе заслужила? Но този път ще я окове в клетка. Много як стоманен кафез, прецизно изработен по специална, генералска поръчка. С майсторите проблеми нямаше да има. Така че този път птичката няма да може да изхвръкне от кафеза…
Вечерта в елегантната крайбрежна вила премина както предишните. След като стана от трапезата, Берьозов се оттегли в съседната спалня, където услужливите ординарци му довлякоха няколко жени от местните, за да може да си избере партньорка за през нощта. Но тази вечер генералът се спря именно на тези две момичета, които най-много се различаваха от Кити. Отдавна се бе научил да не прибягва до глупостта да й търси равностойна заместничка — досега това винаги му бе носило единствено горчиви разочарования. Но всекидневните плътски нужди на този дълбоко порочен мъж изискваха всекидневно удовлетворяване и той не можеше да се преобразява в монах само заради някаква графиня, колкото и неповторимо да бе излъчването й.
Специално тази вечер генералът се усещаше потентен за двама. Веднага останалите проститутки бяха отпратени с презрителен жест и Берьозов се отправи към огромното легло на бившия велик княз, послушно следван от двете си избраници.
Пътуването от долината Дарго до околностите на курорта Сочи беше рискована авантюра, защото червените вече контролираха цялото крайбрежие. За да намалят рисковете, Аполон и спътниците му старателно избягваха кавалерийските ескадрони и пехотните части на противника, като се движеха само под прикритието на нощта. Джигитите, най-опитните сред всички мъже от аула в долината Дарго, яздеха тихо, в равномерно темпо, за да не си преуморяват конете, без да се отклоняват нито за час от избраната от водача им северозападна посока. На два пъти обаче червеноармейските патрули ги засякоха. Първия път успяха да се изплъзнат от преследвачите си, но при втория сблъсък схватката не можеше да бъде избегната и в резултат всичките дванадесет конници от болшевишкият патрул бяха съсечени от сабите на дагестанците. По тази причина веднага смениха тактиката си — колкото повече приближаваха крайбрежието, толкова повече щяха да зачестяват отрядите на противника, затова Аполон нареди да напредват по двойки, раздалечени през половин версти. Така в щаба на дивизията в Сочи нямаше да се досетят, че към града се промъква по-голяма група вражески конници.
Навлязоха в Сочи късно през нощта, под прикритието на гъстата пролетна мъгла. Сахин и още двама от дагестанците на Искендер хан имаха роднини в града, така че групата се разпръсна на двойки и тройки по набързо уредени нелегални квартири. Уговориха се къде да се срещнат вечерта — за по-безопасно избраха една усамотена местност извън града. Дотогава разузнавачите трябваше да проучат къде е отседнал генерал Берьозов и да огледат, колкото е възможно по-предпазливо, постовете около жилището му.
Веднага след здрачаване Карим, Сахин и Аполон пристигнаха първи на мястото на срещата и се заеха да обмислят как да се промъкнат незабелязано до свърталището на генерала. След кратка размяна на мнения тримата единодушно се съгласиха, че най-безопасно ще бъде да преодолеят постовете на охраната не откъм планините, а откъм брега — явно от тази посока телохранителите на Берьозов не очакваха толкова неприятни изненади, колкото от посоката, водеща към хълмовете, зад които на хоризонта се синееха страховитите заснежени върхове на Централен Кавказ. Скоро се появиха и останалите джигити от групата на Аполон. Разузнавачите не бяха срещнали сериозни затруднения при проучването на обстановката, тъй като генералът и свитата му водеха такъв разюздан живот, че целият град бе настръхнал срещу пиянските им подвизи. Дори се носеха легенди за невероятните способности на Дмитрий Берьозов в леглото.
Княз Кузин и двамата му телохранители се приближиха на шест версти от оградата на генералската вила, за да се запознаят с терена. Пред погледите им се разкриха живописните околности на Сочи. Вълните неспирно се разбиваха в подножието на непристъпните, почти отвесни крайбрежни скали, заобикалящи от три страни тесния плаж. Отраженията им се поклащаха в морската вода, като че ли запращани от ръката на невидим магьосник. Вилата на генерала беше кацнала точно на върха на урвата, над дългия по-малко от една верста пясъчен плаж в притихналия, закътан от ветровете залив.