За съжаление до генералската вила можеше да се стигне единствено по тесните стъпала, изсечени в стръмните варовикови скали. Очевидно никой от охраната на генерала не допускаше дори и в най-дръзките си предположения, че неколцина смелчаци ще рискуват да се втурнат на гърба на конете си през плитката, но осеяна с остри камъни и подводни падини ивица морска вода, за да заобиколят скалния нос и да се доберат до плажа. Пък и от плажа до издатината над него, където се извисяваше вилата на Берьозов, имаше повече от стотина стръмни стъпала. Затова бяха оставили плажната ивица единствено неохраняема в околностите на вилата. Очевидно в щаба на Шеста дивизия се бяха погрижили да осигурят непристъпно убежище, за да не смущава никой отдиха на командира на дивизията.
Под жарките слънчеви лъчи, сипещи се щедро от яркосиньото небе, по което не се виждаше нито едно облаче, Аполон и Карим чакаха в засада, скрити до кръста в избуялите диви анемонии до извивката на брега, преди скалните урви от северната посока по протежение на плажа. Сахин се бе върнал до мястото на срещата с останалите дагестанци, за да ги поведе към отвесната крайбрежна скала.
Върху загорялото лице на Аполон разцъфтя предизвикателна усмивка. Очите му се присвиха, заслепени от блясъка на отраженията на слънчевите лъчи в синята вода. Лекият морски бриз развя косата му, вече доста опалена от безмилостното южно слънце.
— Враговете мислят, че е невъзможно да проникнем от север, но ние ще се справим, нали, Карим? Само дето ще ни отнеме малко повече време — замислено промърмори той, загледан в грапавините на скалите, дълбани с векове от природните стихии. Всъщност пред него нямаше дори едва забележимо очертана пътечка, а под краката му се разбиваха с оглушителен грохот пенести вълни. Истинска лудост бе да се рискува със спускане по тази урва, още повече с конете, с поводи, вързани за коланите на спешените ездачи, но смуглите дагестанци от деца се учеха да са катерят по най-непристъпните кавказки сипеи и хребети, така че можеха да съперничат по ловкост и дързост дори на безстрашните алпийски кози. Бойците от аула на Искендер хан умееха не само да се спускат по толкова стръмни пътеки в пълно снаряжение, теглещи конете зад себе си, но дори и да заличават следите си, така че на следващия ден адютантите на генерала щяха доста да си поблъскат главите, преди да си обяснят как нападателите са проникнали в строго охраняваната генералска вила. Конете също бяха отлично подготвени за преходи в силно пресечни местности, така че джигитите само изслушаха мълчаливо заповедта на княза, която им съобщи Сахин, след което са надигнаха и в редица по един бавно и предпазливо, без излишно суетене, поеха по стъпките на водача на групата.
— Онези горе, от охраната на генерала, ще съобщят на командира си, че са видели как непознати конници изплуват от вълните, досущ като морски сирени — насмешливо промърмори Карим. — Иначе няма как да обяснят появата ни, Ас-Сакр Ас-Сагир. Обзалагам се, че ще ни вземат за водни духове и веднага ще започнат да се кръстят.
— Дано стане точно така — замислено процеди князът, — защото са по-многобройни от нас. Но пък ние ще ги изненадаме, а това винаги помага, когато се решава изходът на битката. Ще ги нападнем малко преди да залезе слънцето — точно тогава неговите лъчи се спускат косо към хоризонта и ние ще бъдем с гръб към слънцето, а враговете ни ще бъдат заслепени от блясъка му.
Карим веднага кимна в знак на съгласие и зададе въпроса, който не преставаше да измъчва съзнанието му:
— А какво ще кажеш за прислугата във вилата?
— Пощадете им живота, разбира се, ако не ни окажат яростна съпротива. Имам да разчиствам сметки единствено с генерала. Е, хм… не само с него, но и с цялата Червена армия и с проклетите чекисти и въобще с всякакви там болшевишки комисари. По дяволите, Карим, защо е нужно да ти обяснявам плановете си, след като отлично знаеш за какво сме тук. Прислужниците не са болшевики. Те са докарани тук насила. Или пък са дошли само за да си изкарват прехраната.
— Ами жените, които лягат с него? И те ли си изкарват прехраната? — скептично попита Карим.
Той явно не беше пропуснал слуховете за невероятния сексуален апетит на разюздания генерал, прочул се в града със своята заповед всяка нощ ординарците му да подменят жените, чиито задължения са да му правят компания на масата и след това да го развличат в леглото.