Аполон не издържа и се разсмя.
— Не вярвам да ни остане време, Карим, за да се занимаваме и с тях. — Князът внезапно смени тона си и строго свъси вежди. — Не забравяй, че след като постигнем целта си, ще бъдем принудени да препускаме назад с бясна скорост, за да изпреварим заповедите за нашето ликвидиране. Бъди сигурен, че веднага от щаба в Сочи ще полетят тревожни телеграми във всички посоки.
В следващия миг двамата мъже млъкнаха, замислени за шансовете на групата за успех. Ами ако се провалят? Това неминуемо означаваше само едно — мъчителни разпити в подземията на местната ЧеКа и веднага след това куршум в тила.
След около час Сахин доведе останалите мъже от групата. Веднага доложиха на капитан Кузин колко са постовете около вилата. Всеки от дагестанците добави по някоя подробност към накъсания рапорт на запъхтения Сахин, защото от зорките орлови очи на планинците нищо не можеше да убегне, дори и най-незначителната подробност. След кратък спор накрая решиха първо да се покатерят горе на терасите около генералската вила, после да я обкръжат от четири страни и едва тогава да атакуват едновременно всички постове на червените.
Разузнавачите на Аполон бяха установили още нещо, което доста би облекчило щурма на вилата — дисциплината на противника била хлабава, макар че около вилата на командващия всяка вечер патрулирал дежурният офицер от щаба на Шеста червеноармейска дивизия. След две седмици пиянство и безделие никой от постовите не очаквал внезапно нападение, и то откъм морския бряг, Сахин дори бе узнал къде е най-близката пристанищна кръчма, където освободените от наряд червеноармейци редовно се отбивали с единственото намерение да забравят за досадната караулна служба, като се натряскат до козирките.
— Е, да се надяваме, че тази вечер кръчмата няма да остане пуста — промърмори Аполон. — Няма нищо по-лесно от това да прережа гърлото на един подпийнал часовой.
Дагестанските джигити само кимнаха като един в потвърждение, готови начаса да прережат гърлата на всички пияни червеноармейци, които ще имат злочестата участ да се изпречат на пътя им.
Отрядът на княз Аполон Кузин остана още два часа в падината преди скалистите урви, зад които бе скрит заливът под предната тераса на генералската вила. Ездачите разхлабиха поводите на конете, за да могат животните да отдъхнат и попасат преди свечеряване, когато щяха да бъдат принудени да препускат в галоп, за да се отдалечат максимално бързо от вилата, след като Аполон приключи с плана за отмъщение. Някои от джигитите се излегнаха покрай края на сипея и измъкнаха кесиите от щавена ярешка кожа, натъпкани с долнопробна махорка. Други за стотен път проверяваха оръжията и мунициите си, дори провериха тънките като бръсначи остриета на сабите си. Двама от мъжете пък се заиграха на зарове. Само Аполон се отпусна на изсъхналата трева, подложил ръце под главата си. Успя да подремне. Сънят го обори почти веднага. Този скъпоценен урок младият капитан бе усвоил още от фронта, от първите битки с германците. Разбира се, сънищата му бяха изпълнени само с видения, свързани с Кити. Най-вълнуващ бе сънят, в който те двамата отново се бяха озовали в просторното й легло в имението край Астрахан.
Но когато слънцето започна да клони на запад, Карим припълзя до своя предводител и го раздруса за раменете, за да го събуди.
— Време е, Соколе — лаконично му съобщи той.
Аполон моментално се събуди и очите му светнаха от нетърпение.
— Най-после!
Веднага скочи на крака и опъна колана си. Тръшна глава, за да пропъди приказните видения от съня си. Сетна измъкна двата си маузера, за да провери дали са заредени.
— Да вървим! — вдигна ръка той и очите му се озариха от зловещ пламък.
Мъжете се надигнаха и съвсем предпазливо, без никакъв шум, поведоха конете за поводите надолу по стръмния склон, а когато всички се събраха на тясната пясъчна ивица, непрестанно заливана от вълните, водачът им едва чуто заповяда отново да се настанят на седлата. За последен път провериха оръжията си. Едва тогава Аполон измъкна с решителен замах сабята си от синкава дагестанска стомана, вдигна я над главата си и извика с пълни гърди:
— Нека Аллах да благослови сабите ни!
В следващия миг дванадесетте юзди се опънаха до скъсване, с яростно стискани от мургави дагестански пръсти. Нито звук не се отрони от плътно стиснатите им устни. В суровите планини мъжете още от най-ранна възраст бяха приучвани да се сражават без нито едно излишно движение, без викове, без крясъци. Защото животът на един джигит зависеше само от смелостта, скоростта и ловкостта, с която въртеше сабята и ханджара си.