— Не чух отговора ти, княже. Какво ново около нашата графиня?
— Това не е твоя работа! — отсече Аполон с леден тон.
Смъртният му враг бе попаднал в капан и сега нямаше абсолютно никакъв шанс да се измъкне жив от избата под вилата. Но след като се успокои, Аполон се досети, че Берьозов разчита единствено на малко вероятната възможност някой от войниците му — преди да е паднал прободен от дагестанския ханджар — да е успял да се обади в казармата в Сочи, затова сега отчаяно се опитваше да печели време.
— Аха, да, спомних си, че графинята беше бременна. Нали не е пострадала по време на бягството? — продължи да вика през масивната врата Берьозов с подчертано саркастичен тон. — Макар че според мен не съм виновен поне за бременността й…
Аполон се вцепени. Онзи мръсник, макар и неволно, бе успял да напипа най-болното му място.
— Не, за това никой няма да ти търси сметка, кучи сине! — изкрещя князът, вбесен от злобното подмятане на Берьозов. Обаче не успя да спре леденостудената тръпка, плъзнала по гърба му. Стисна челюсти, за да не позволи на гнева да го заслепи докрай. Но генералът се досети, че князът неслучайно изгуби за няколко минути дар слово, затова продължи да сипва сол в раната:
— Макар че… никой, както ти, така и аз не може да бъде сигурен дали той не е баща на детето.
След като Кити бе попаднала в лапите му, генералът доста скоро откри, че графинята е бременна. Тогава това никак не го заинтересува, освен че още повече го облекчаваше в леглото, защото месечният й цикъл бе спрял. Никак не го вълнуваше кой може да е бащата на детето й. Но сега всичко се промени. Нямаше съмнение, че княз Кузин е влюбен до полуда в нея. Нима това още неродено дете наистина е от него? Хитрият, притиснат до стената и трескаво обмислящ всички възможности за спасение Берьозов светкавично съобрази, че съдбата му предоставя още едно, последно оръжие. Ако Кузин е любовник на Кити Радишевска и баща на детето й, той, като всички млади бащи, навярно е обзет от собственически чувства и следователно е доста уязвим.
— Лъжеш, мръсен негоднико! — ревна Аполон, скочи като побеснял и на един дъх изпразни двата маузера в ключалката на вратата.
Но отвътре продължи да отеква глухо леденостуденият глас на генерала:
— А защо, князче глупаво, й бях надянал онзи девствен пояс около ханша? За да съм сигурен, че ако зачене, детето ще бъде мое, само мое, а не нечие копеле! Всеки глупак, дори и да не е роден като теб със сребърна лъжичка в устата, прекрасно знае, че на жените не може да се вярва… И то най-често изневеряват най-красивите, нали така? Ха-ха-ха… Защо млъкнахте като шаран на сухо, Ваше благородие, а? Така че, Кузин, по-добре я вържи здравата за кревата с по-дебела верига, ако толкова искаш да бъди само твоя!
— Няма да ми се наложи! — ядосано отвърна Аполон, вече окончателно изгубил търпение.
— Тогава не ми остава нищо друго, освен да ти пожелая късмет. Ще ти е нужен, и то много, княже! Защото догодина по това време нашата скъпа графиня сигурно ще си е намерила друг обожател!
Повече не можеше да понася обидните и хапливи приказки на генерала. Аполон измъкна единия от двата кинжала от колана си и тъкмо направи първата крачка към надупчената от картечницата врата на избата, когато зад гърба му се появи Карим. Телохранителят на княза бе убеден, че Аполон не бива в никакъв случай да рискува живота си заради някаква си руска графиня, която сега го чака в долината Дарго, затова мъкнеше цяла дузина гранати.
Когато първата граната избухна, Аполон и Карим отхвръкнаха към стената от мощната взривна вълна и останаха зашеметени за няколко минути, преди да се окопитят и да започнат да се озъртат сред гъстия дим. Масивната дъбова врата на избата беше изцяло раздробена и наоколо се бяха посипали безчет дребни трески.
— По дяволите! Нали ти казах, Карим, че исках да го удуша с голи ръце! — изкрещя разочарованият Аполон.
— Хайде, Соколе, нямаме никакво време за губене! Трябва по-скоро да се махнем от тук! — възрази Карим. Преданият телохранител бе искрено разтревожен той да не пострада. Въпреки че досега бяха преживели толкова много опасности, Карим не помнеше друг път господарят му да е бил така вбесен и пребледнял. Да, имаше право мъдрият Искендер хан, когато му напомни да пази зорко Младия сокол, защото след като онази руска графиня бе завладяла сърцето му, той вече не беше същият, какъвто го помнеше Карим. Не си струваше Младия сокол да загине заради някакъв мерзък болшевишки генерал, дори да беше спал мръсникът хиляда нощи с графинята.