Но от вдигнатата тревога имаше и полза, защото именно това помогна на Искендер хан по-скоро да узнае новината — старият вожд имаше внушителен брой съгледвачи в гарнизоните на градчетата, разположени най-близко до долината Дарго. Разбира се, той се зарадва от успеха на смелия си правнук, но в същото време се разтревожи не на шега — ясно бе, че смъртна опасност застрашава Аполон и спътниците му. Да се премине незабелязано от южното черноморско крайбрежие до проходите, водещи към дагестанските котловини, винаги е било тежко изпитание за коне и ездачи, а сега, когато вражески засади дебнат на всеки десетина версти, беше истинско самоубийство.
Престарелият хан, натрупал безценен опит в годините на своята младост и зрелост именно в подобни преследвания сред почти непристъпните кавказки клисури и урви, още от самото начало очакваше подобен развой на събитията. Затова Искендер хан предвидливо бе наредил на своите бойци да бъдат в бойна готовност и при първата негова заповед да атакуват предните отряди на червените. Нямаше съмнение, че болшевиките, разярени от покушението срещу техния генерал, ще преследват групата на Аполон чак до подстъпите към долината Дарго. Старецът заслужено се гордееше с последния подвиг на любимия си правнук и в същото време прекрасно знаеше, че Аполон винаги предпочита да действа сам или най-много с двама или трима спътници, но сега в никакъв случай не биваше да ги допускат неоправдани рискове. Искендер хан отлично знаеше, че ако неговите бойци не се притекат на помощ на Аполон, Карим и Сахин и останалите мъже от групата, преследващите ги по петите червеноармейски отряди ще ги обкръжат и избият до крак, защото ги превъзхождаха и по численост, и по огнева мощ.
Искендер хан бе толкова сериозно разтревожен, че лично поведе челния отряд по тясната пътека, спускаща се от долината Дарго към низините на югозапад. От години не бе напускал своето непристъпно владение — всички походи възлагаше на по-младите, изпитани в битки местни главатари. Ала сега залогът бе толкова голям — Искендер хан се съмняваше, че сърцето му ще издържи, ако му донесат черна вест за гибелта на любимия му правнук, — че не позволи на никого да го замести начело на колоната от шестстотин въоръжени до зъби джигити. Те яздеха най издръжливите, най-бързите коне в цял Дагестан.
Щом приближаха някой от градовете, за които се знаеше, че имат разквартирувани червеноармейски гарнизони, Искендер хан веднага спираше колоната със заповед всички конници да се спешат и да се скрият в най-близката гора. След това изпращаше съгледвачи да издирят местни хора, останали предани на хана, със задачата да узнаят последните вести. Така ханът узна за шеметното напредване на групата начело с Аполон и за бясното преследване, организирано от червените. Аполон бе потеглил преди три денонощия на североизток от Сочи и през следващата нощ благополучно бе заобиколил засадата насред шосето за Налчик. После бе разгромил малобройния червеноармейски патрул малко преди подстъпите към станция Мури. За отмъщение на другия ден болшевиките разстреляли по двадесет мъже от местното население насред площадите на най-близките селища — Дшава и Ананур. Последните сведения гласяха, че джигитите на Младия сокол вече били заобиколили коварните теснини около Телави и с бърз ход напредвали към спасителните планини.
Щом узна това, Искендер хан веднага промени посоката, следвана от неговата малобройна, но изключително боеспособна войска. Трябваше час по-скоро да пресече маршрута, избран от правнука му, защото бе получил нови, тревожни вести — от Ставропол на юг поели два червеноармейски полка, въоръжени с картечници и лека полева артилерия. Вождът се надяваше да пресрещне отряда на Аполон някъде между Туш и Дидо, но след няколко часа бърза езда се оказа, че Аполон бе избрал по-заобиколния, но по-безопасен маршрут през моста Богос над един от притоците на река Терек.