Сепнатият болшевишки командир трескаво се заозърта и кръвта замръзна във вените му. След първата вълна ездачи от дъното на клисурата връхлетя втора, а зад нея вече се надигаше третата, още по-многочислена. Най-задните конници трябваше да изколят всички врагове, избегнали по някакво чудо на съдбата куршумите и сабите на ездачите от първите две вълни, които имаха за задача да пробият противниковата отбрана и да всеят смут във вражеските редици. Сред праха от копитата, дима от залповете и оглушителните изстрели, примесени с диви, заканителни крясъци и стонове на загиващи, трите редици от войската на Искендер хан започнаха да стягат все по-плътно непробиваемия троен обръч около изпадналите в паника червеноармейци. От птичи поглед дагестанците, до един с черни наметала на раменете, напомняха ято лешояди, неумолими предвестници на смъртта. Само неколцина смелчаци от болшевишкия отряд успяха да се отскубнат от мелето и да се втурнат с отчаяна надежда и сетни сили по пътя обратно към Шанада, захвърляйки още преди първия завой патрондаши и маузери, за да не им тежат при бягството.
Нито един от тях не стигна до селото. С вледеняващи кръвта крясъци планинците се понесоха след тях на бързите си коне. Руснаците бяха избити до крак още преди да пробягат първите тридесетина метра, без да им бъде спестено ужасяващото предчувствие за жестоката казън, застигаща ги откъм гърба. За всеки боец няма по-кошмарно видение от препускащия като хала отзад кавказец, с черни мустаци, с черен калпак и черно наметало, с черни, мятащи мълнии очи, докато размахва в десницата си блестящ двуостър ханджар от дагестанска стомана. От векове планинските жители бяха прочути с това, че не познаваха думата „милост“, че винаги бяха готови да се сражават до последна капка кръв за своята свобода, за своя аул, за жена, за челяд. Първите две вълни от конниците на Искендер хан смазаха огънатите редици на болшевиките така решително, както огънят стопява восъка. За джигитите от третата вълна остана доста малко работа по разчистването на недоубитите червеноармейци. За по-малко от половин час всичко свърши.
Аполон веднага разпозна виковете на воините на Искендер хан, затова не се изненада, когато изведнъж отпред секна натискът върху неговите хора. И този път му помогна бойният опит от десетките сражения срещу германците и после срещу болшевиките. С отривиста команда князът събра хората си в юмрук, за да ги хвърли за последния щурм в помощ на джигитите на Искендер хан.
Двамата предводители се срещнаха сред жалките останки на барикадата зад завоя на пътя. Оставаха само десетина метра между тях, когато Леда се изправи на задните си крака и радостно изцвили. Ханът поздрави своя правнук сдържано, по мъжки, както е прието между гордите планински бойци, чужди на всякаква суета и показност.
Разбира се, точно както изискваше традицията, пръв заговори по-старият воин:
— Тези кучи синове са изпратили много силна потеря по следите ти.
— Не зная как да ти благодаря, Искендер хан. Още малко и ние всички щяхме да бъдем избити до крак.
— Този път се отърва като по чудо, Ас-Сакр Ас-Сагир — осъдително поклати глава ханът, въпреки че не успя да прикрие възбудения, блясък в очите си. Старият воин се гордееше неимоверно със смелостта на своя правнук, но не биваше да го разкрива пред никого. — Навярно не знаеш последните вести от фронта. Врагът е вдигнал по тревога всичките си гарнизони в Южна Русия. На местните командири било наредено да не пестят хора и боеприпаси, но да те заловят на всяка цена, жив или мъртъв.
Аполон се усмихна, развеселен от мисълта, че неговата скромна особа бе успяла да предизвика такава суматоха в лагера на противника.
— Представям си каква паника щеше да настане, ако бях потеглил от планините с по-голяма войска — отбеляза той, докато погледът му се плъзна по гъстите колони на конницата на Искендер хан.