Глава 15
Бавно, но неотстъпно наближаваше краят на това идилично лято. Но двамата влюбени, преливащи от взаимно обожание и нежни чувства, не обръщаха внимание на нищо и никого, сякаш за тях бе престанал да съществува жестокият външен свят, изпълнен с кръвопролития и братоубийствени политически борби.
Само понякога, също както в райската градина, между тях избухваха спречквания, най-често по незначителни поводи, но за щастие отминаваха по-бързо от лятна гръмотевична буря, след която въздухът в долината ставаше още по-чист и по-свеж от преди.
На младата графиня й бе нужно доста време, за да привикне поне отчасти с унизителната роля, отредена на жените в местните дагестански аули. Мъжете бяха длъжни да воюват с враговете и да ходят на лов. С нищо друго не се занимаваха, така че всички останали тежести от битието лягаха върху крехките женски рамене. Естествено мисълта за подобни скучни занимания не безпокоеше дните и нощите на Кити, тъй като във вилата на князете Кузин тя — младата господарка на дома — винаги имаше на разположение предостатъчно слуги, но при всяко нейно, слизане в аула гледката на изнурените местни жени с посивели от работа свъсени лица помрачаваше настроението й. Ала най-лошото беше това, че мюсюлманската религия от векове насам всячески се бе старала да запазва непроменена тежката и унизителна участ на жената. Кити, която бе управлявала двете съседни имения в Астраханска област, бе свикнала с независимото си положение, остана изумена от примирението, с което местните жени посрещаха незавидната си съдба.
Аполон, отраснал в долината Дарго, поддържаше мнението на Кити, но само в най-общ план, защото го вълнуваше много повече това, което занимаваше всички останали мъже в долината. Така че князът се задоволяваше само да кима в знак на съгласие след всеки гневен изблик на Кити и после веднага да измества темата на разговора към нещо друго.
При такива напълно противоположни мнения неминуемо щяха да започнат спорове и дрязги, но Аполон неизменно предусещаше задаващата се промяна в нейното настроение и с помощта на вроденото си тънко чувство за хумор умело избягваше конфликтните моменти.
Един следобед, докато те двамата се наслаждаваха на ласкавите слънчеви лъчи на шезлонгите на дясната тераса на вилата, Кити отново заговори за незавидната участ на дагестанските жени. Аполон любезно предпочете да се въздържи от каквито и да било преценки. Беше му много добре на прохладната тераса — тук слънцето се скриваше много по-рано, отколкото на предната тераса, ориентирана на югозапад. Те двамата току-що бяха прекарали два много приятни часа в леглото и той бе толкова щастлив и презадоволен, че в момента бе готов да се съгласи с нея за всичко.
— Знаеш ли какво ми хрумна преди малко, скъпи? — започна Кити, като отметна къдриците, забулили челото й. — Защо да не започна отново да уча нещо? Разбира се, не тук, в тази уединена долина, а когато се преместим във Франция…
— Звучи много примамливо — веднага се съгласи Аполон и отново примижа, когато един игрив слънчев лъч проби листата на дърветата около вилата и заигра по лицето му.
Княз Кузин отлично знаеше за все по-широко разпространяващата се мода сред младите жени за придобиване на университетски дипломи. През последните двадесет години се бяха променили толкова много от стародавните традиции. Най-ярък пример бе майка му — тя категорично бе отказала да прекара остатъка от живота си в долината Дарго и бе завършила древна история. С времето си бе извоювала неоспоримо признание сред учените в тази област и всички членове на рода не скриваха гордостта си от успехите й, въпреки че често й се налагаше да отсъства, главно през пролетта и лятото, заради продължителните археологически разкопки, които по правило се организираха в най затънтени краища на света.
Самият Аполон бе посветил достатъчно време през детството и юношеството си на учението, защото майка му не бе отстъпила пред никакви трудности и с много усилия и воля винаги бе успявала да привлече добре подготвени учители в долината Дарго, за да преподават на любимия й син. Както не бе отстъпила и когато Аполон й предложи да сложат край на уроците — младежът вече се вълнуваше от чисто мъжки занимания като битки, езда, флиртове и ловуване, но тя му заповяда да си стяга багажа и да се приготви за далечно пътуване, чак до Париж. Така, благодарение най-вече на категоричното решение на майка си да не остане синът й без солидно образование, младият княз посвети четири години на лекциите по икономика в университета, които — за радост повече на майка му, отколкото на самия него — накрая се увенчаваха с диплома от Сорбоната.