— Реши ли с какво по-точно искаш да се занимаваш? — любезно попита Аполон, без да престава да се любува на прекрасната гледка, разкриваща се от терасата. Не вярваше в този миг някой мъж да е по-щастлив от него, защото кой можеше да се похвали с по-прелестна съпруга? Преливащ от нежност и благосклонност, в този миг младият княз бе готов да се съгласи с всяко нейно предложение да следва литература, живопис или дори философия, стига те двамата най-после да се установят в далечния Париж. Княз Аполон Кузин не беше забравил колко скучни му се струваха светските дами дори в най-изисканите петербургски салони, задължени от етикета да пропиляват всеки следобед край масичките, отрупани със скъпи порцеланови сервизи за чай в скучни брътвежи, както винаги посветени единствено на последните клюки от живота на „хайлайфа“.
— Ще се заема с агрономство! — изненадващо обяви Кити.
— Мили Боже! — възкликна Аполон и скочи от шезлонга, като я изгледа с недоумение. Графинята се изчерви от притеснение и примижа срещу яркото слънце. — Сериозно ли говориш или само се шегуваш?
Най-малко той можеше да бъде подозиран, че ще се противопостави на желанието й, но откъде-накъде й бе хрумнало да се занимава с тази нетипична за жена професия? За него най-ценното у една жена винаги се свеждаше до нейната красота и чар, елегантност и грация. Не че образованите жени не бяха приятна компания, не, княз Кузин не беше на това мнение, но жена-агроном?! Нали за обработката на посевите се изискваха доста усилия, издръжливост и упоритост, следователно това си оставаше „мъжка“ работа.
Кити посрещна, без да мигне втренчения му поглед и се усмихна предизвикателно:
— Какво му е толкова лошото на агрономството?
В този миг тя му се усмихна толкова сияещо, че той не можа да отклони поглед от нейните необикновени зелени очи. Как при тази прелестна гледка да не се примири с иначе странното хрумване — млада графиня, не, млада и чаровна княгиня, да стиска кормилото на някой боботещ трактор с изящните си ръце?
— Хм, кой знае, може би агрономството не е чак толкова лош избор, скъпа… — промърмори той и се засмя.
Кити веднага последва заразителния му пример, искрено щастлива, че вече е спечелила битката. Всъщност напоследък печелеше всички битки с него и се чувстваше като на седмото небе, защото Аполон нищо не й отказваше. След годините, прекарани с безразличния към нея граф Пьотр Радишевски, тя не можеше да се нарадва на промяната в живота й.
— Не забравяй, скъпи, че един ден във Франция все някой ще трябва да се грижи за прехраната на семейството, докато ти се забавляваш на игрището за поло.
Аполон веднага поде шеговития й тон:
— Прекрасно! Ще имам достатъчно време за елегантните дами, насядали по трибуните около игрището!
Смехът му, преплитащ се с нейния, продължаваше да кънти дори и когато бе принуден рязко да се наведе, за да избегне запратения към него дамски роман.
Аполон не пропусна да използва знойните летни дни, за да покаже на Кити красотата на долината Драго, сгушена сред високите планини. По цели дни скитаха из поляни, осеяни от щедрата ръка на Създателя с такива дивни и дъхави горски цветя, каквито Кити не бе виждала досега. Младата жена обичаше да бере букети, да сплита венчета за косите си, да се търкаля с него сред буйната трева. Докато Аполон ловеше пъстърва в леденостудения бързей, Кити приготвяше трапезата върху негово наметало, разстлано върху тревата на брега на потока. Излегната на хамака, който Аполон нареди на слугите да поставят за нея на предната тераса, графинята можеше да се любува до насита на прекрасните залези, когато по върхарите на боровете сякаш невидим вълшебник разпалваше огньове. Те двамата се наслаждаваха на прелестите на лятото като деца, за пръв изпратени на почивка нейде далеч от родители и учители. Дори багрите на всичко наоколо им се струваха по-пъстри и по-ярки през тези незабравими месеци. Лицето на Аполон загоря още повече от слънцето, косата му съвсем изсветля, а нейната кожа доби леко бронзов оттенък, като зряла праскова, докато косата й, за разлика от неговата, за учудване и на двамата, запази естествения си цвят.
Но въпреки очарователната, несмутима от нищо лятна идилия Аполон все пак си оставаше предводител на младите воини от аула — калени момци, до един жадни за подвизи, с буйна кръв и несдържан нрав. Правнукът на Искендер хан и бъдещ негов наследник беше длъжен поне веднъж седмично да присъства на сбирките на младите воини, най-често край огъня насред някоя от поляните между аула и вилата, в която го чакаше Кити. Тя бе принудена да остава във вилата, защото на тези сбирки не се допускаха жени. Кити не би и пожелала да присъства, защото бе узнала, че там се леят щедро кахетинско вино и люта местна ракия, наричана от джигитите арак. Неизчерпаема тема за разгорещени разговори бяха досегашните и бъдещите въоръжени набези срещу врага, който бе превзел степите на юг от река Терек.