Аполон вече бе отклонил на два пъти последните предложения на младежите да ги поведе на поход, но това можеше да му струва скъпо — за местните жители никакво оправдание не беше нежеланието му да оставя сама във вилата любимата си жена. Но въпреки това авторитетът му сред джигитите от долината Дарго бе толкова непоклатим, че никой не посмя да заговори в негово присъствие за отказа му да се присъедини към тях по време на поредните набези. Князът предпочиташе да не обръща внимание на предизвикателните погледи на дръзките местни младежи, макар че на три пъти му се стори, че чува зад гърба си ехидни, макар и доста приглушени, подмятания но адрес на Кити и връзката й с генерал Берьозов. За щастие останалите мъже не поемаха подхвърлените забележки и думите на този, който се бе осмелил да заговори по въпрос, толкова деликатен, че дори самият Искендер хан го избягваше.
Но в една задушна августовска вечер млад и необуздан джигит прекали с пиенето и се увлече в приказки за жените от степите и низините, които били изнасилвани от „червените свине“ — така дагестанците презрително наричаха болшевиките. Аполон веднага долови как погледите на присъстващите се събраха върху него.
Всички разговори секнаха. Стана тъй тихо, че се чуваше единствено далечното жужене на щурците, прогонени от хората по краищата на поляната. Аполон реши, че сега е моментът да запуши устата на лекомисления дърдорко.
— Според мен по тази болезнена тема вече всичко отдавна е казано — започна той с най-студения тон, на който бе способен. Огледа мъжете сурово, сякаш възнамеряваше да ги предизвика на дуел, за да защити своята чест и честта на Кити. Тишината стана още по-тягостна и зловеща. И тогава, за всеобща изненада, той се изсмя презрително: — По дяволите! Докога ще се занимаваме само с приказки за жените! Я по-добре ми подайте бутилката с вино!
Напрегнатите лица на джигитите се поотпуснаха, някои от тях дори се усмихнаха и отнякъде се появиха четири бутилки с кахетинско вино.
Но тази вечер не само по-младите джигити, но дори и самият княз, подразнен от разговора, прекали с пиенето. Може би дълбоката причина за състоянието му бяха тревожните подозрения около бащинството на детето на Кити, които той се бе опитал да изтласка от съзнанието си, но ето, оказа се, че не бе успял докрай. Прибра се при Кити във вилата в отвратително настроение, с навъсено чело и притъмнял поглед. Колкото и да се стараеше, Аполон не можеше да изтрие от паметта си унизителната сцена в хотела в Ставропол.
Кити усети, че нещо не е наред още щом той прекрачи прага. Дори походката му изглеждаше променена. Младата жена тихо ахна, когато зърна мрачното му изражение — никога не бе го виждала толкова намръщен, с плътно стиснати устни и стегнати юмруци. Кити остави с въздишка романа, който дочиташе, и се надигна от креслото.
— Как мина вечерта?
— Какво те интересува? Не искам да говорим за тазвечершното събиране! — троснато изръмжа Аполон и с леко клатушкане се отправи към камината. Наведе се бавно, за да не загуби равновесие, грабна най-дебелата цепеница и ядосано я запрати в огъня. Разхвърчаха се искри и въглени, а по пода пред камината се посипа пепел.
— Аполон… какво се е случило? — изплаши се тя и неясен вледеняващ страх пропълзя към гърлото й.
— Какво ли? Все едно и също… Ти да не би да очакваш нещо ново! — озъби се той и ядосано удари с юмруци по мраморната плоча над камината. — Някакъв млад дърдорко изпи повече, отколкото може да носи, и се разприказва за моята „поругана любовница“. Боже мой! — простена Аполон и продължи да удря с юмруци плочата. — Защо не мога да избия всичките тези негодници, за да престанат най-сетне да дрънкат обиди за мен и за теб!
Поругана? Любовница? Още първата дума я разгневи тъй силно, че дъхът й секна. Нима никога нямаше да може да се отърве от призрака на онзи отвратителен генерал? Дори от гроба той продължаваше да трови дните й. Но странно, втората дума — любовница — не я раздразни толкова. Защото каква бе тя тогава на Берьозов, в онзи проклет хотел в Ставропол? Но сега нали беше пак любовница, само че на Аполон? И то по неин избор, без никакво насилие… Ръцете й продължаваха да треперят от подлата обида. Прехапа устните си до кръв, преди да събере сили да попита с тревога: