— Не, не… недей… — отчаяно зашепна Кити и се опита да отвърне устните си от неговите, все тъй напиращи, ненаситни и горещи. Изви се под него, като гъвкава самка, с което само го влуди още повече. Невъзможно бе за нея, дребна, крехка и слаба, да отмести едрото му тяло, и то точно сега, когато той целият бе напрегнат и устремен към нея… решен да проникне, да се слее с нея. Аполон въобще не се трогна от протестите й. Само сграбчи ръката й, която отчаяно го блъскаше по голата гръд, и я дръпна надолу, още надолу, докато вцепенените й пръсти неволно напипаха коравата му мъжественост. За да се вцепенят съвсем… поне в първите мигове след ненадейния допир. А той, зарадван от толкова интимното съприкосновение, изохка сластно и притисна ръката й със своята.
— Да! — прегракнало изхриптя той, напълно уверен, че нищо вече не може да го спре да я обладае, дори и Сатаната с тристате си дявола, изскочили от преизподнята.
Сведе глава над гърдите й. Устните му захапаха зърното й, леко потърквайки го със зъби и нежно погалвайки го е език, а Кити, изпаднала в изнемога, се отказа от безсмислената съпротива. В един невъобразимо сладостен, опияняващ миг младата графиня бе готова да се откаже от всичко, само и само да задоволи непоносимо мъчителния копнеж, възпламенил сетивата й.
Най-после Аполон отлепи устни от зърното й, тя простена тихичко, но той веднага се наведе отново над нея, пое с устни другото зърно и стоновете й мигом стихнаха в очакване на следващите огнени импулси.
— Разбрах вече как мога да те укротявам, Маруся — зашепна й той, след което леко се засмя: — Почакай, след малко така ще те разбудя, че ще закрещиш! Още малко, душичке, много малко…
Ловко промуши коляното си между конвулсивно стегнатите й бедра. Повече не можеше да чака да склони пред напора му, пък и усещаше, че тя цялата беше възпламенена и готова да го приеме в себе си…
Кити вече нямаше сили да мисли за нищо друго, освен за това колко едър и набъбнал бе той там, долу. Не можа да намери сили да отлепи пръстите на изтръпналата си ръка от топлата му пулсираща мъжественост.
— Ох… не, не, не мога, прекалено е огромен… Н-н-н-е мога — заекна тя, изплашена от гледката.
Но Аполон не обърна внимание на протестите й, само се настани по-удобно върху нея.
— Много добре знаеш, че можеш да го поемеш, Маруся, мила моя. Прекалено дълго си била без любовник, там е цялата работа — усмихна се той. — Също като мен…
— Не, моля те, не! Не мога! Ще умра… Не го искам!
— Искаш го, скъпа, о, как го искаш. Та то си личи от две версти — ласкаво й отвърна той и изпробва отвора, който така го привличаше, за да открие горещата му влажна мекота. — Ето, сега! — Аполон леко въздъхна, щом усети как тя конвулсивно се стегна. — Ще започна съвсем бавно, полека… По мъничко… — възбудено зашепна младият мъж, губещ вече търпение. Добре беше, че богатият му опит с жените го бе научил да не избързва. В никакъв случай не биваше да й причини болка. Ръцете му ловко обгърнаха бедрата на Кити, преди да ги повдигнат леко нагоре. — Сега, ей сега, Марусенка, ще те зарадвам, ще те сгрея, ех, как ще те сгрея! — Веднага щом бедрата й се разтвориха, за да му сторят път, той започна да прониква, съвсем полека, предпазливо, в нейната влажна топла мекота. — Ето… Ето, видя ли? — задъхано изхриптя князът, — колко лесно било… — Той умело продължаваше напред, все напред. — …да го поемеш… докрай!
Дъхът й секна, щом го усети у себе си. Едва сега тъй дълго сдържаната й чувственост се взриви, експлодира, лумна в изгаряща нужда. Стенеща от неспособността си повече да издържа на заливащите я вълни на шеметна наслада, младата графиня обви импулсивно ръце около врата му. Господи, такъв любовник дори и в най-греховните й сънища не се бе появявал! Сладострастните импулси, пронизващи снагата й след всеки негов тласък, я принудиха да се извие в дъга, после да се сгърчи конвулсивно и спонтанно да се притисне към него, с цялата сила, на която беше способна, с жар, за която не подозираше, че се бе таила в утробата й. В очите й, потъмнели от желание, не се четеше нищо, освен безмълвния вик: „Още! Още!“ Ушите й, заглъхнали от бученето на кръвта, долавяха единствено полугласно мълвените от него любовни слова. Предусещаща наближаването на екстаза, Кити беше на косъм от загубата на свяст.