Кити се вцепени от тези жестоки, жигосващи упреци, с които озлобената девойка започна да петни името на мъж, в когото е влюбена.
— Въобще не ме интересува миналото на княз Кузин.
За да я накара да млъкне, Кити трябваше да изрече тези думи с гневен, нетърпящ възражение тон, но вместо това ги произнесе малко неуверено. Всъщност графинята отдавна се измъчваше при всяко споменаване за предишните интимни приятелки на Аполон. Колко пъти се бе заканвала да престане да обръща внимание на отдавна отминали събития, още повече че тогава те двамата въобще не са се познавали. Но не преставаха да я дразнят лукавите усмивки на младите жени в аула всеки път, когато пред тях се появяваше снажният красив княз, придружаван от непознатата за тях руска графиня, която от цяла верста личеше сред местните жени, облечени еднообразно, със забулени лица, всичките с гарвановочерни коси. Наистина с тези жени Аполон разменяше само по няколко думи за поздрав и нищо повече, но това не я успокояваше. Кити не можеше да забрави, че той бе живял тук, сред тези жени, много време, при това в най-хубавите си младежки години, когато навярно е бил още по-пламенен и необуздан. Дори и мисълта за детето, което чакаше от нея, не само че не й вдъхваше кураж, а напротив — още повече потискаше настроението й. Как бе могла да постъпи така глупаво — да забременее от него, като в същото време бе омъжена за друг! Ами ако той се влюби в друга, също така прибързано и лекомислено, както се бе увлякъл по нея, и я изостави? Какво ще прави с пеленаче на ръце, съвсем сама сред тези дагестанци, с които нищо не я свързваше?
— Защо наистина не се поинтересуваш от миналото му и как се отървава твоят обичен княз от любовниците си, когато му омръзнат? — продължи Тамара, зарадвана от объркването, изписано на лицето на графинята.
Изчервена и смутена, Кити още не бе измислила как да й отговори, когато на вратата, водеща към терасата, се появи самият Аполон.
— Кити, защо не се присъединиш към нас? — попита той.
— Добре, ще дойда — бързо отвърна тя, зарадвана от възможността да се отърве от Тамара, защото точно сега никак не й се искаше да слуша за бившите му любовници!
— Не забравяй, че не си нито първата, нито пък последната жена, която е стопляла или ще стопля леглото му! — злобно просъска Тамара зад гърба на Кити, преди Аполон да успее да се доближи до двете жени. — Аполон обича чужденките, но нали е отраснал в нашата долина, никога няма да се ожени за някоя от тях! Никога! Нито пък аз ще ти го отстъпя! Защо не го попиташ какво се случи с Ноения? — подхвърли тя през рамо, преди да изчезне към другия край на широката тераса.
— Кити, какво ти е? Изглеждаш много бледа? За какво си говорехте с Тамара? — приближи се Аполон.
— О, нищо особено — набързо изрече тя. Винаги се чувстваше неловко, когато се опитваше да скрие от него дори частица от истината.
— Хм, не знам защо, но с тези думи никак не ме успокои. Отдавна познавам Тамара. Понякога тя е способна да наприказва на някого какви ли не глупости. Държи се като дете…
„Поне с мен съвсем не се държа като дете“, горчиво си каза графинята, но гласно произнесе само няколко смекчаващи думи:
— Да, и аз забелязах тази склонност у нея.
— А ти сподели ли нещо с нея? — скептично я попита той.
— Не, не говорихме за нещо сериозно — глухо рече Кити, макар че всъщност се чувстваше много по-развълнувана.
Аполон предположи, че с това темата за разговора й с Тамара вече е изчерпана, затова я хвана за ръката и я поведе към вратата на терасата.
— Ела да ти покажа какво ни е донесъл Карим от последното си пътуване до Батуми. Ще видиш, че ще ти хареса — развълнувано додаде той.
Успокоена от чаровната му усмивка, Кити забрави за хапливите забележки на Тамара.
— Да не би да е от нещата, които харесвам?
— Да, разбира се. Карим се запознал на пристанището с някакъв богат дворянин, който отчаяно търсел купувач, готов да плати със златни рубли или франкове, за да събере по-внушителна сума и да си осигури самостоятелна каюта в парахода, готов да отплава за Константинопол. Този емигрант продавал всичко, което носел със себе си, и така в суматохата нашият Карим най-неочаквано се сдобил с малък прожекционен апарат с две ролки филми. Аз ги проверих. Изправни са. На едната има френски филм, а на другата — американски.
Кити радостно извика. Тя винаги бе обичала филмите, но за съжаление от години насам нямаше възможност да им се наслаждава. Най-малко очакваше някой да я покани на частна кинопрожекция в тази глуха долина, толкова отдалечена от големите руски градове.