Гласът й трепереше от възмущение и обида. Още секунда и тя щеше да избухне в плач.
— Само две са, ако трябва да уточня бройката.
— И къде са те сега? Тук, в долината? Сигурно си взел мерки да бъдат наблизо, под ръка, за да можеш по-лесно да ги посещаваш? Заедно с майките им, разбира се! Но след като се появих аз в долината, може би ще преча на редовните ти визити? Кажи ми, защо не ми кажеш, че само чакаш с нетърпение да се махна оттук… — разхлипа се тя.
— Не е уместно точно сега да обсъждаме този въпрос.
— Разбира се, незаконно родените деца никога не са уместна тема за похотливци като теб!
Но той успя да овладее яростта си, дори заговори още по-тихо. В очите му се четеше не толкова гняв, колкото тъга и съжаление.
— Не е уместно да говорим за тези нещастни деца — търпеливо започна да й обяснява Аполон, — защото има много сериозна причина за това. Тези деца не са тук, а в чужбина, като са поверени на грижите на тяхната майка и нейния съпруг. Навремето тази жена не поиска да се омъжи за мен, защото бях едва седемнадесетгодишен. Тогава нейното решение ми изглеждаше безсърдечно и обидно. Но тя не отстъпи въпреки пламенните ми увещания да се омъжи за мен. По-късно, когато мъжът й се върна от Египет, тя успя да го убеди, че децата — те са близнаци — са от него. След като се родиха, ми позволи да ги видя само веднъж.
Сълзите на Кити внезапно секнаха.
— Съжалявам, че избухнах така глупаво — тихо промълви тя.
— Аз още повече съжалявам, че се стигна дотам — натъжено кимна той.
Младата жена се смути най-вече от меланхолията, която забули златистите точици в очите му, но след малко се съвзе и си каза, че след като вече така и така са започнали с откровенията, най-добре ще е те двамата да стигнат до край, за да изчистят отношенията си веднъж завинаги. Независимо колко страдания ще й струва този разговор… Едва сега обаче Кити осъзна, че може би думите на Тамара са я уязвили много повече, отколкото бе предполагала.
— Защо още в самото начало, когато те попитах за пръв път, не ми призна, че си познавал Ноения? — упрекна го тя, ала този път с много по-мек глас. В същото време я прободе неочаквано подозрение. Колко ли още подобни истории криеше той от нея?
— Защото си мислех, че не е нужно да се задълбаваме в миналото ми. Никой мъж не обича да споделя с любимата жена интимните си преживявания, преди тя да се появи и живота му.
Думите засядаха като пясък на гърлото му. Никак не му се искаше да задълбават в тази парлива тема, пък и не бе забравил, че не трябва да я безпокои.
Но Кити възприе съвсем погрешно предпазливия му тон. За Бога, какво си въобразяваше той? Ако неговото минало не е важно за тях двамата, тогава как ще се разбират занапред? Как ще споделят грижите си, как ще се изправят пред бъдещите препятствия, каквито безсъмнено нямаше да им бъдат спестени от суровия, понякога дори непоносимо жесток живот? С горчивина си припомни поучителните напътствия, с които по-възрастните жени в имението й край Астрахан съветваха младите момичета — мъжете са свикнали да мислят единствено за своето удоволствие. Очевидно тук, сред дивите кавказки планини тази максима важеше с още по-голяма сила.
— Само ми кажи първо кой ти разказа всичко това за мен и за Ноения! — сепна я настойчивият му глас.
— О, това ли било? — хладно процеди Кити. — Тамара ми разказа.
— Кучка проклета! — ядосано извика Аполон. — Сам съм си виновен! Трябваше да се досетя, че това дяволски злобно същество ще продължи да сплетничи зад гърба ми, че няма да се укроти, докато не…
— Какво значение има как съм научила за съществуването на Ноения? — прекъсна го Кити. — Очевидно тук всички знаят за твоите похождения. Клюките за теб не са нито от днес, нито от вчера. — Лицето й се сви в гримаса на отвращение. — А сега, след като и аз се появих на сцената, представям си с какво оживление местните жени си шушукат за нас двамата.
— Стига, Кити! Доникъде няма да стигнем, ако продължаваме в този дух! — решително изрече Аполон и я погледна право в очите. — Само ме изслушай, после ще ти отговоря на въпросите! Първо, моите любовни похождения не са любима тема на тукашните клюкарки. С изключение на малкото озлобени жени като Тамара, повечето от жителите на долината не обичат да надничат в чуждите къщи, така както мразят някой да наднича в техните домове. Второ, скъпа моя, ти не си и никога няма да бъде жертва на сплетни и слухове, защото си жената, която обичам повече от всичко друго на този свят. Ти си жената, за която официално ще се оженя и на която ще посветя целия си живот занапред.
— А защо трябва да ти вярвам? След като досега думи не си отронил пред мен за близнаците, след като допреди малко отричаше, че си познавал Ноения, да не говорим за всичките куклички, с които ти и Пьотр сте се забавлявали от единия до другия край на Русия! Как да ти вярвам след всичко това? Сигурно си обещавал на всяка срещната да я обичаш до гроб!