Аполон остана шокиран от нейната наивност.
— Слушай, Кити — мрачно започна той, — не бива да забравяш, че ако не исках да бъдеш с мен, сега нямаше да си тук. Или забрави от какъв ад те измъкнах?
За миг тя се вцепени от кошмарния спомен за преживелиците си с генерал Берьозов в Ставропол, изплувал внезапно в паметта й, но веднага реши да заговори за нещо друго, само и само да не му позволява да й натяква за този най-болезнен период от живота й.
— Това няма нищо общо с Тамара.
— А сега, мила моя — продължи той, но този път с още по-умерен тон, — време е да узнаеш още нещо важно за мен, щом като си решила да посветиш целия днешен ден на изучаването ми. Ако Тамара, макар да претендира, че съм й ясен като разтворена книга, ме познаваше малко по-добре, непременно щеше да знае, че съм майстор на любезното сбогуване със своите любовници. Между другото, много лесно можех да я принудя да напусне завинаги тази долина, но изглежда тя е забравила за това. С повечето от жените, с които съм имал нещо общо, съм се разделял още на следващата сутрин, така, както оставям празните бутилки след поредното пиршество. Малцина са тези, които са успявали да ме задържат по-задълго при себе си и то само защото са били по-опитни от останалите. Но едно мога да ти заявя, скъпа, че нито една от тях не успя да спечели сърцето ми. С едно-единствено изключение. Мисля, че е излишно, напълно излишно да уточнявам името й.
За миг сърцето й трепна, стоплено от признанието му. Очите й, само допреди миг излъчващи неприкрито отвращение към всички похотливи мъже на този свят, сега отново заблестяха радостно.
— Да не би да искаш да кажеш, че все пак няма да ме сполети участта на последната празна бутилка, запратена под леглото малко преди разсъмване?
Следобед, когато Кити както всеки друг ден се оттегли в градината зад вилата, за да се полюбува на китните лехи, изрядно поддържани от градинаря, Аполон тихомълком се измъкна през страничната тераса. Само след петнадесет минути бясна езда князът стигна до дома на Тамара. Завари я в градината пред схлупената къщурка. Щом стигна до пейката, където тя бъбреше с още две девойки, княз Кузин с властно махване веднага отпрати момичетата и остана сам с Тамара.
Дишаше накъсано след бясното препускане по стръмната пътека. Лявата му ръка неспокойно размахваше нагайката и често удряше с нея ботуша си.
— Изслушай внимателно, проклетнице — сърдито започна той, без да отклонява изгарящия си поглед от смуглото лице на стреснатата девойка. — Защо си приказвала пред Кити за моите някогашни любовници? — Гласът му потрепери от едва сдържана ярост. — Не е твоя работа да обсъждаш моя живот, ясно ли е? Ако още веднъж се опиташ да разстройваш отношенията ми с Кити, после ще съжаляваш горчиво и ще се окайваш до сетния си дъх, че не си се вслушала в съвета ми.
— Тя не е от нашите! — сопнато отвърна Тамара и черните й като маслини очи светнаха злобно.
За миг Аполон се умълча.
— Хм… Какво искаш да кажеш с това?
— Ами че е чужденка и такава ще си остане. Във вените й не тече кръвта на планинците!
Аполон я изгледа замислено, после внезапно се разсмя.
— Какви са тези глупости, Тамара? Кой ти е наговорил всички тези небивалици?
— Тя не може да се омъжи за теб! Нали вече си има мъж?
Аполон моментално стана сериозен.
— Няма да е задълго.
Задъхана от тревогата, сковаваща сърцето й, Тамара реши да се възползва от паузата, пристъпи към него и го докосна по ръката.
— Вземи ме… вземи ме при себе си, Аполон! Позволи ми да те обичам! Отърви се от онази рускиня… — Тръпнещите й пръсти залазиха нагоре по мускулестите му гърди, за да се сключат около врата му.
Но той веднага се отдръпна.
— Не, Тамара — тихо, но твърдо и отвърна младият мъж. Гневът избухна в гръдта й светкавично, като пламък след мълния, улучила суха ела високо горе в планината. Същите мургави ръце, които само преди миг нежно галеха шията му, сега злобно се свиха в юмруци.
— Не ме искаш! — разфуча се тя като обезумяла. — А си прибрал онази курва, с която са спали всички войници от Ставропол!
В пламналия му от обидата мозък за части от секундата се прокраднаха непоносимо мъчителните сцени от хотела в Ставропол, но той все пак успя да се овладее.
— Млъкни, Тамара! Достатъчно гадости наговори. Дойдох тук само с една цел — продължи той, произнасяйки думите натъртено и пределно отчетливо: — Искам да те предупредя, и то за последен път: стой по-надалеч от графиня Радишевска! Иначе ще си изпатиш от гнева ми!