Вече напълно опознал тялото й, Аполон леко се изви, за да проникне още по-надълбоко в нея и малко по-нагоре. Именно тази незначителна промяна на наклона щеше да й достави нова, още по-неземната наслада — опитен любовник, князът владееше до съвършенство всички еротични техники. За Кити околният свят сякаш потъна в небитието, озарявано от време на време от ослепителните проблясъци на неописуеми усещания. Всяко негово нахлуване, завъртане и устремно притискане я въздигаше до предела, отвъд който тя бе сигурна в това — сърцето й нямаше да издържи и ще се пръсне от прекомерно щастие. Вече сама не помнеше за кой път го притискаше, още и още, за да го притегли по-плътно към себе си, за да го подмами още по-навътре. За да я дари с блажена забрава, за да се наслади за сетен път на омаята да го усеща в себе си. Но той не се поддаде на изкушението и се откъсваше за миг-два от нея в отчаяно усилие да удължи вълнуващото изживяване. Изтегляше ли се обаче, вършеше го тъй нежно, плавно и внимателно, че тя получаваше задоволителна утеха при всяка мимолетна раздяла с великолепната му мъжественост, шепнейки гальовно в ухото й:
— Почакай, о, почакай малко, Марусенка. Не бързай, котенце мое… така ще ти стане още по-хубаво…
И макар че всяка фибра на тялото й крещеше, че не може да чака, нито секунда дори, той все пак успяваше да я накара да изчака — опитът му с десетките любовници го бе научил колко е важно търпението в любовната игра, защото тъкмо така осигуряваше — и на нея, и на себе си — още по-покоряваща вълна от наслада при всяко следващо съприкосновение.
Всеки път, когато той се отдръпваше, ноктите й се впиваха в гърба му, страстно, до кръв, в отчаян опит да го задържат по-близко, още по-близко, по-плътно, за да не изгуби тя нито капчица от удоволствието. Развихреното й женско сладострастие разпалваше още повече ентусиазма и въображението му. Скоро Аполон престана да се съобразява с всякакви правила, техники и пози. Не издържа и реши да запрати по дяволите дори драгоценния си интимен опит. Не знаеше вече той ли е отгоре или тя е отдолу. Преплитаха ръце и крака в невъобразимо кълбо. Аполон внимаваше само за едно — да бъде колкото може по-навътре в нея. От въодушевление, че е така страстно желан, мозъкът му се възпламени, изпращайки все повече и повече кръв към втвърдената му пулсираща мъжественост, набъбнала неимоверно много. Той самият не помнеше друг път да е бил в такава върхова форма. Замахът му сега стана по-отчетлив, по-силен, по-яростен.
По едно време, изпаднал в забрава, започна да прониква така ожесточено в нея, че се изплаши да не я разкъса. Но не, нищо подобно, тя само се мяташе още по-буйно под него, разтворила съвсем бедрата си, за да го улесни да прониква докрай. След съвсем лека пауза, мъничко преди да се издърпа напълно, захласнат от стоновете, от мятащата се коса, от жарта, с която се впиваха ноктите й в разкървавения му гръб, Аполон отново се устреми в нея, забързан, задъхан, твърд и устремен. От резкия му тласък тя отначало се стегна, за да се отпусне след няколко секунди, омекнала като листенцата на роза, отмаляла и задъхана. И всеотдайна. Изцяло негова, като играчка в ръцете му. Разбира се, Аполон не пропусна да се възползва от мига. Дланите му, тръпнещи и галещи, се спуснаха по бедрата й за да ги разтворят още. Обгърна я отвсякъде и отново възстанови фантастичния си ритъм — проникване, изтегляне, пак проникване и пак изтегляне… което я доведе до пълно обезумяване.
Да, и този път той се оказа прав. Сега беше по-добре. Много, много по-сладостно…
В един миг обаче задъхващият се гол мъж рязко промени темпото, ускори го до максимум — и тя, и той не можеха повече да издържат. Забравили за целия останал свят, забравили за времето, спряло и за двамата, плътно притиснати един към друг в мъчително сладостната тръпка от огнените приливи и отливи на страстта. Щом усети горещия дъх, опарил лицето й, Кити — вече доведена току до прага на кулминацията — успя само да изстене приглушено. Дори въздух не й бе останал. Затова се отпусна, напълно покорена, докрай обладана, отдадена, за да се разтвори съвсем, за да я изпълни той още, още, още… Защото усещаше, че Аполон вече нямаше сили да се сдържа. И точно тогава младата графиня, извита в невъзможна дъга, чу вик, изтръгнат като от пещера… толкова приглушен, сякаш идваше иззад стена от памук. Покъртена до най-съкровените дълбини и на тялото, и на душата, зашеметена от разкритието, че някой мъж може да й дари такава неописуема наслада, в първия миг Кити въобще не осъзна, че този невероятен вик бе неин.
Аполон сведе очи към полуотворените й устни, лепкави от екстаза, и си позволи една, само една самодоволна усмивка. Да, знаеше го, още от самото начало го знаеше, че и тази Маруся накрая ще закрещи. Като всички останали Марусенки. Щастлив, че бе успял да я задоволи по такъв възхитителен начин, той отпусна глава на запотената й шия с последна томителна въздишка на уста, след което напрегна мишци и изду жилите по врата си за последния довършващ напън, за да се отдаде докрай, да се разлее без остатък в тази потръпваща, невероятна сластна жена.