— Съжалявам, скъпи мой… Май се оказа, че не едно, а две бебета са увиснали на ръцете ти. Едното съм аз, а другото още се бори да излезе на бял свят. Никога не съм можела да издържам на болки. Защо Дария не ми обясни какъв ужас ме очаква?
Аполон, без да знае вече какво да стори, дали да се засмее, или да заплаче, само промълви смутено в отговор:
— Не съм сигурен дали тя самата е изпитвала такива ужасни болки като твоите. Ако жените знаеха какво ги очаква, май че никога нямаше да се решат да имат деца…
— Ох! — прекъсна го нейният стон. — О, Божичко, пак се започва! И този път още по-силно… Сега сигурно няма да издържа и ще се разкрещя с цяло гърло! О-о-ох!
Той грабна първата кърпа, която му попадна, и трескаво започна да бърше потта от лицето й.
— Викай, мило мое сладко момиче, викай, крещи, реви с все сила! Колкото ти глас държи! Само и само да ти олекне, поне мъничко, дяволите да ме вземат! Аз съм виновен! За всичко, да, за всичко! Проклета женска орисия! Защо не мога аз да поема цялата ти болка, мъка и страдание? Ти си толкова дребна, крехка, деликатна… По дяволите! — В очите му напираха сълзи, но той нямаше как да ги избърше, защото ръцете му нито за миг не я изпускаха. — Така не ми се иска да страдаш!
— Дръж ме! Само ме дръж, мили! Прегърни ме, здраво, много силно, с двете си ръце, за да не полудея… — изхриптя отчаяно тя. — О, нека да отмине и този пристъп, да, ето… ето, после всичко ще бъде наред, зная го, сигурна съм…
Но следващата контракция вече напираше в утробата й, не по-слаба от предишната, но за щастие по-кратка. Изпотена, Кити си пое дъх, избърса челото си и се опита да си припомни съветите на Дария за раждането. Но нищо не постигна. Продължаваше да остава напрегната до изнемогване — нищо не можеше да я разубеди, че следващият напън няма да й причини още по-жестоко страдание. Точно така и стана. Застена, отначало тихо, но после все по-силно. Ноктите й конвулсивно се впиха в плещите му, за да оставят кървави белези по кожата му.
Тогава той я повдигна леко нагоре, напъха още по-надълбоко двете си ръце под кръста й, като непрекъснато внимаваше да не би с някое по-рязко движение още повече да усили болките й. Задържа я така, висяща на ръцете му, напрегнал мускулите си, несмеещ да мръдне…
Следобедът тихо гаснеше в здрача на пурпурния залез. Високо в планините винаги се здрачава по-рано. Но за Кити остана скрита божествената красота на залеза. От несекващите болки очите й се премрежиха, плувнали в горещи, солени сълзи. Очертанията на стените на хижата се размазаха, сякаш беше пияна. Когато успяваше да си поеме по-дълбоко дъх, й олекваше малко, но нищо не помагаше, когато отново зачестяваха болките, остри, разкъсващи, пронизващите като дагестански ханджари.
Щом слънцето докосна с последните си лъчи най-високите върхари по надвисналия над циркуса скалист хребет, Аполон я остави за малко, за да добави още няколко цепеници в огнището. Веднага след това се върна при нея, за да я утешава и приласкава. Прегърна я с двете си ръце, треперещи като есенни листа миг преди да ги обрули вятърът. Целуваше страните й и попиваше с устни сълзите й. Неусетно денят отстъпи пред здрача, а здрачът пред нощта. Луната изплува над хоризонта, но нищо друго не се промени. Аполон Кузин започна сериозно да се притеснява. Опита се да се самозалъже с разни утешения. Припомни си какво бе слушал от акушерки и лекари — че първото раждане винаги било най-трудното, най-продължителното. Но нищо не можеше да удави тревогата, надигаща се в сърцето му като помитаща вълна. Кити се мъчеше вече няколко часа и той започна с ужас да си задава въпроса дали крехкото й дребно тяло ще издържи на този кошмар. Нямаше право да се заблуждава той нито можеше да разпознае признаците на евентуалните усложнения, някои от които можеха да се окажат смъртоносни за нея, нито пък можеше да предскаже докога тя ще издържи на ужасните болки, нито имаше памук, нито бинтове, нито кърпи, за да спре кръвотечението…
В трескаво търсене на спасителен изход изтерзаният мъж най-неочаквано си припомни — при това с учудваща яснота — сцени, за които не подозираше, че паметта му е съхранила — раждания на други, още по-злочести жени при много по-тежки условия. Май че беше миналия ноември, някъде около град Орел… Във вагона, с който пътуваха офицерите от ескадрона на граф Пьотр Радишевски, на една от междинните спирки качиха по спешност жена, полумъртва от непоносими родилни болки. Настаниха я временно на койката, на която дотогава спеше самият Аполон. Оказа се, че Господ се смили над нея и малко след полунощ тя роди. Дори и в онези ужасни условия майката и детето оцеляха. При този спомен в душата му се породи надежда, отначало плаха и колеблива, дано и Кити дочака същото щастливо избавление.