След полунощ спазмите й още повече зачестиха. Тя почти изпадна в несвяст. Мяташе ожесточено глава наляво и надясно, хапеше устни в несекващ пристъп на отчаяние, крещеше му да я прободе с ханджара си право в сърцето за да сложи край на мъките й! Но най-лошото бе това, че още нямаше никакви признаци за започване на раждането. И още нещо измъчваше двамата напълно неопитни нещастници, — ако възникнеше някакво усложнение, нито той, нито тя знаеха как да се справят. При мисълта, че безжалостната съдба може завинаги да я раздели с Аполон, сълзите й отново рукнаха. Едва не се задави, когато гърлото й се стегна от мъка. За щастие той веднага я надигна от кръста, притисна я към себе си и й помогна да се съвземе.
Повече не можеше да отлага, нито пък можеше да понася още дълго този кошмар. Аполон бе принуден да вземе някакво решение. Щеше да изчака още час-два и ако контракциите позатихнат малко, да я сложи на седлото пред себе си и да поеме надолу по пътеката към аула в долината Дарго, колкото и да му се струваше рисковано. Повече не издържаше да седи край постелята й безпомощно и да чака да издъхне пред очите му.
Започна да й говори, всичко, каквото успя да роди трескавият му мозък, без да обръща внимание дали реди несвързани фрази, само и само да успее да отвлече вниманието й. А в същото време тези отчаяни усилия помагаха и на самия него да потушава вледеняващите пристъпи на страха, че може да я загуби завинаги…
Шепнеше на ухото й задъхано за щастливото лято, което бяха преживели, както и за още безброй лета, есени, зими и пролети, които ги очакват, като галеше безспир страните й, челото й, отмятайки мокрите й, слепнати от потта кичури — вече нямаше дори помен от изящните й къдрици, — а сетне неуморните му длани се плъзгаха по раменете, по ръцете, по гърдите й, навсякъде по тялото, което така обичаше и обожаваше… Струваше му се, че още малко и той самият ще полудее от мъка. Но въпреки това намери сили да продължи с описанията на техните следобеди отзад в градината под разцъфналите праскови, окичени с гирлянди нежни цветчета. Мълвеше й в унес за нощите, когато заспиваха, вплели тела. В наивно упование, че ако смени темата, ще я разсее по-успешно, започна да споделя с нея притесненията си от настойчивите искания на Искендер хан и дори на Карим и Сахин да не се отказва от въоръжени набези в степите около долното течение на Терек и дори на Кубан. Спомни си, че още не й бе съобщил за плановете си да построи още една тераса от южната страна на вилата, за да може тя да събере още по-плътен загар. Спомена даже за хрумването си да осигури потомство на Леда, като й намери някой жребец от елитна порода. В увлечението си се върна назад в миналото си и стигна чак юношеските си години, за да й опише нагледно всичките си гувернантки и частни учители. Разказа й също за по-далечните си роднини, които тя досега не бе виждала, но тогава на гърлото му заседна корава буца при мисълта, че може би няма да може да им представи прелестната си любима…
Никога, през целия си живот досега, не бе говорил толкова дълго. Накрая, задъхан и омаломощен от безкрайния си монолог, преглътна бързо и продължи да реди дума след дума, с нежен, макар и монотонен от преумора глас, за да не й позволи да се унесе. Страхуваше се, че тя повече няма да се събуди.
По едно време, когато Кити малко се посъвзе, Аполон се осмели да изскочи навън и да притича на един дъх до брега на езерото, за да донесе ведро с бистра, леденостудена вода. През дългите, нескончаеми часове на тази безкрайна нощ той не преставаше да се опитва през паузите между контракциите, доколкото бе възможно, да й създаде поне минимални удобства. Премести я по-близо до огнището. На няколко пъти му се наложи да смъква с треперещите си пръсти мокрите дрехи от нея, за да я измие и отново да я загърне. Страхуваше се на всичкото отгоре да не я простуди — въпреки огъня, в хижата бе доста студено. Накрая дори свлече ризата от гърба си, за да я метне върху раменете й.