Едва тогава се сети, че имаше скрин с дрехи, останали от предишните му идвания. Изправи се, разкърши схванатите си рамене и извади от скрина куп вълнени дрехи. Веднага ги грабна, върна се при нея и подреди нова, по-широка и по-мека постеля, този път още по-близо до огнището. Накрая я вдигна внимателно и я пренесе там.
Часовете се нижеха, по-скоро пълзяха мъчително, влудяващо бавно. Кити, изтощена до крайност от нестихващите болки, вече нямаше сили дори да крещи. На оскъдната светлина от мъждукащата жарава в огнището всичко наоколо й се струваше като призрачно видение. На няколко пъти се запитваше дали не сънува целия този кошмар. Фигурата на приведения на нея Аполон хвърляше на отсрещната стена, а понякога и по ниския таван, едра сянка с неясни очертания, потрепваща при всяко припламване на огъня.
Но щом започваше следващата контракция, всичките й съмнения, че това е само сън, отпаднаха. Като че ли невидим хищен звяр се бе загнездил ниско в утробата й и късаше плътта й с острите си зъби. Вкопчи се в Аполон с отчаяно усилие и безумна надежда, че той, нейният рицар, ще я избави от този ад. В неговите обятия се чувстваше по-сигурна. Шепотът му, безкрайно мил и загрижен, действаше като балсам на измъчената й душа. Но още незатихнала предишната вълна от непоносими болки, ето че се задаваше следващата. Вече не помнеше нищо, вече не знаеше ден ли е или нощ. Не знаеше и не искаше да знае къде се намира и защо се бе озовала тук, в тази мрачна, безлюдна пустош…
И точно когато доведеният до отчаяние Аполон започна да събира с трескаво суетене разпилените около нея стари дрехи и наметала, за да ги подложи върху седлото на Леда преди тръгването, а омаломощената Кити вече плуваше нейде в небитието, нов, по-различен спазъм възпламени сетивата й.
Този път разкъсващата я вълна помете дори сетните й сили, и тя не можа да се възпротиви на изтезанието. Над взора й се спусна червена пелена. Извита в напрегната дъга, измъчената жена изкрещя тъй силно, че викът й отекна извън хижата, за да се върне отново като неясно ехо, многократно усилено от близките канари. Аполон веднага я сграбчи за тресящите рамене, като че ли физическата му сила можеше да прогони болката от тялото й. Вече нищо друго нямаше значение, освен да я задържи, ако трябваше с нокти и зъби, но да не я изпусне, да не й позволи да изпадне в несвяст. Как щеше да я свали върху седлото на кобилата надолу към аула, ако е в безсъзнание? Ами ако издъхне по пътя, в ръцете му?
Но рукналата от нея кръв го накара мигом да забрави за всичко останало.
— Кити! — изрева той, убеден, че сега вече наистина ще я изгуби завинаги. Трескаво започна да призовава всички богове, за които някога бе чувал, изплашен до смърт, че повече нищо не може да стори за нея. — Само не умирай, не умирай, мила моя… — хлипаше той.
И тогава дойде чудото. Някой от многото богове явно бе чул молбата му. Главичката на бебето започна да се показа, с лицето надолу. Аполон веднага спусна ръка между бедрата й, за да не клюмне мъничката главица, а с другата задържа Кити под кръста. Дойде ред и на крехките раменца, а след още един, последен, разкъсващ напън бебето изскочи докрай навън. Аполон бе изродил своя първороден син! Да, това бе неговият син, личеше си от пръв поглед, въпреки че още беше целият в кръв и слуз! Не, не можеше да греши! Този къс месо бе плът от неговата плът, кръв от неговата кръв… Моментално се изпариха всичките му смътни съмнения. Аполон вече държеше в окървавените си ръце едно малко съкровище, със същата златиста коса като на баща си, със същите очертания, макар и миниатюрни. Новороденото изглеждаше напълно здраво, всичко си имаше — това си пролича още от първия бегъл, тревожен оглед, докато още мърдаше неспокойно в ръцете на баща си.
Така изтекоха няколко минути, които се сториха на уморения, но безпаметно щастлив Аполон по-дълги от часове. Слабият глас на Кити внезапно го сепна и го извади от унеса:
— Онази ужасна, разкъсваща болка отвътре вече започна да стихва. Защо? Какво стана?
Постепенно умът й се избистри и тя видя как Аполон се приближи към нея просълзен. Тя само примига учудено, несигурна дали той наистина е толкова близо до нея, или е само видение, избързало да я посрещне пред небесните селения, след което отново спусна клепачи, изтощена, на предела на силите си, но все пак успя да прошепне отпаднало, преди да потъне в блажената забрава на съня:
— Успях ли, скъпи?
Аполон сведе поглед към мъничкото, едва мърдащо същество, сгушено в едрите му длани и тихо прошепна:
— Да, мила моя, и то още как! Ти ме дари със син…
Докато изтощената от тежкото раждане Кити лежеше кротко в набързо стъкмената чиста постеля, Аполон стопли вода в котела, окачен над огнището, изкъпа бебето, избърса го с най-чистата кърпа, която можа да намери, и го загърна в дебел вълнен шал. Едва тогава въздъхна уморено и се настани до нея, за да се полюбува на идиличната картина — новороденото, увито в плътно вързопче, лежеше до рамото й.