Когато на другата сутрин слънцето изгря от изток, за да стопли измръзналата през нощта притихнала хижа, Аполон тръгна надолу към долината. Разбира се, не посмя да я качи на седлото — състоянието й не му позволяваше да рискува — затова я помоли да вземе грижливо повитото бебе на ръце, след което я вдигна.
Пристъпваше съвсем бавно и безкрайно предпазливо, като я придържаше през кръста, за да не изпусне двойно скъпоценния си товар. Не след дълго и Кити, и бебето задрямаха. А той продължи да слиза, внимателно оглеждайки камъните по пътеката пред себе си, загрижен да не ги събуди с прекалено рязко разклащане или да не се спъне, стъпил накриво. Напредваше бавно, със сигурната походка, с която бе свикнал да се промъква в тила на вражеските войски. Дори дишането му не се затрудни, въпреки товара. Само веднъж Кити се сепна от нещо и се пробуди, но Аполон веднага й заговори гальовно и успокоително:
— Спи, спи спокойно, мила моя… Не се притеснявай за нищо, всичко е наред… Още малко и ще стигнем градината зад вилата.
Но тя настоя той да спре, за да повърви сама, Аполон, разбира се, не й позволи, защото знаеше, че няма да може да измине повече от пет-шест метра.
Тя се разсърди и реши да не заспива повече, изплашена от мисълта, че ако той не издържи и я изтърве върху някой остър камък, бебето може да пострада. Накрая се споразумяха той по-често да спира за почивки. Щом Аполон спираше и нежно оставяше на меката трева своя безценен товар, Кити нагласяваше бебето в скута си, а сетне развързваше торбата с храната, която той предвидливо беше метнал през рамо на тръгване от хижата. След като не бе сложила и троха в устата си, откакто бяха започнали родилните болки, сега графинята беше така прегладняла, че още на третото спиране в торбата не остана почти нищо за ядене. Аполон притичваше до близкия поток, за да й донесе студена вода в манерката. За щастие през целил път надолу бебето нито веднъж не се пробуди. Тримата заедно отдалеч представляваха трогателна картина, също като библейския Йосиф и Богородица, притискаща Младенеца до гърдите си.
Щом наближиха вилата, слугите ги забелязаха през прозорците и веднага се втурнаха към тях с радостни викове — заради дългото им отсъствие горките хорица здравата се бяха изплашили. Не след дълго зад новопристигналите се нареди дълга върволица от придружители, ухилени до уши, щастливи от завръщането на княза и от раждането на първия праправнук на Искендер хан. Аполон никога не се бе чувствал така щастлив — бурните приветствия на мъжете и жените от прислугата сякаш му вдъхнаха неподозирани сили, защото въпреки умората той не позволи да му отнемат скъпоценния товар. Особено бурно го посрещнаха джигитите, защото тези волни планински орли винаги се радваха повече на раждането на момчета, отколкото на момичета. Възприемаха го като залог за увеличаване броя на бъдещите бойци, които след години ще бранят тяхната долина от пришълци и завоеватели.
След като си отпочина на терасата пред вилата, докато жените от кухнята привършиха със суетенето около миенето на Кити и първите грижи за новороденото, Аполон властно вдигна ръка и процесията пое надолу към аула и сарая на Искендер хан, разположен в другия край на долината Дарго. Лицето на младия баща грееше от щастие. Вестта стигна много преди него до аула и още на последния завой пред крайните къщурки ги посрещна цялото местно население. Отдавна в тази изолирана от света планинска долина не се бе появявал такъв повод за празнуване и развеселените джигити, и без това измъчвани от скука, защото нямаше изгледи скоро да потеглят на поход към низините, цели три вечери не бяха станали от трапезата в голямата зала на сарая. Искендер хан бе наредил на слугите си да не пестят арака и виното от избите му. Наистина за никой не беше тайна, че Аполон и Кити още не бяха женени, но за никого вече нямаше съмнение, че княз Аполон Кузин е баща на новороденото — достатъчно бе да се хвърли един поглед към личицето на малкото създание. Така набързо секнаха всички слухове относно загадката кой е бащата на сина на графиня Радишевска.
Ханът и Аполон останаха сами чак към средата на третата нощ, когато най-сетне гостите се разотидоха, преситени от ядене и пиене.
— Реши ли какво име ще дадеш на сина си? — попита Искендер хан и погледна изпитателно Аполон.
— Още не — уморено въздъхна младият баща. — Работата е там, че засега не мога да се разбера с Кити.
— Скоро ще трябва да го кръстиш — напомни му старият вожд.