Още от деня на раждането си малкият Кубик се превърна в център на вниманието им, в тяхната най-голяма радост и тревога. Когато за пръв път се усмихна, всички се съгласиха, че усмивката му е много топла и очарователна — досущ като на баща му. Още повече младите родители се радваха, когато с всеки изминат ден детето, за разлика от връстниците си, показваше все повече схватливост в игрите — детската стая беше препълнена с какви ли не играчки, донасяни по изричната заповед на Аполон от всеки жител на долината, който слизаше да купува храни долу в низините.
— Аполон, знаеш ли какво стори днес малкият? — извика му Кити с грейнало лице. — Показах му твоята фотография и той засия от радост. Веднага те позна и посегна към снимката.
Щастливите родители веднага зарязаха останалите си занимания, за да помечтаят за бъдещето на първата си, рожба, В никакъв случай не желаеха невръстният Кубик да преживее ужаси и страдания, подобни на тези, които съдбата бе отредила на тях, В бляновете си го виждаха блестящ студент в Сорбоната — а не в някой по-евтин лицей, както плахо предложи отначало майка му. Следваха идилични картини за бъдещето — Кубик на игрището за поло, Кубик на тенискорта, Кити с английската му гувернантка, Кубик в трапезарията на разкошен замък в долината на Лоара. Аполон не искаше сина му да остане в тази измъчена страна, където хиляди хора гинеха едва ли не всеки ден заради безумните амбиции на шепа самозванци, решили на всяка цена, дори и с реки от кръв, да узурпират цялата власт. Но още не можеше да приведе в действие плановете си за бъдещето на детето, защото беше още съвсем малко и не смееше да потегли с него и с Кити на дългия път към Париж. Затова засега техният свят се ограничаваше единствено в тесните граници на планинската долина.
През ранната есен на 1920 година, докато Аполон, Кити и Кубик се наслаждаваха на щастливите, безоблачни дни, от крайбрежието до Искендер хан достигнаха мрачни вести — армията на барон Врангел бе разбита от болшевиките и белите трябваше да изоставят последната си крепост — полуостров Крим. Така Червената армия, след десетки кървави схватки, най-после успя да завоюва цяла Южна Русия, с изключение на Грузия. Още през април, въпреки отчаяната съпротива на местното население, червеноармейците бяха нахлули в богатия Азърбайджан, за да заграбят скъпоценните петролни кладенци около Баку.
През последните седмици Аполон често напускаше долината Дарго начело на група от верни джигити. Набезите траеха от три-четири дни до две седмици, а веднъж му се наложи да отсъства почти цял месец. В цял Кавказ се водеха безчет сражения, всеки воюваше срещу всеки и в тази небивала суматоха джигитите на Аполон успяха да причинят доста неприятности на болшевиките отряди, пренасящи през проходите на север заграбеното от Азърбайджан и Армения. Княз Кузин винаги се връщаше при Кити здрав, невредим, но много уморен, затова, след банята и вечерята, той с нетърпение се настаняваше при нея в леглото.
Една нощ, вече през ноември, когато Аполон и Кити лежаха, уморени, но щастливи след сладостните любовни мигове, той се надигна и я погали по голото рамо, преди да зарови лице в косите й и да й прошепне на ухото:
— Не мога да си го обясня как го постигаш, но за зряла жена имаш учудващо свежо и стегнато тяло! — Дългите му пръсти обходиха всичките нейни извивки от шията до бедрата. Докосванията му бяха тъй нежни и чувствени, че кожата й веднага настръхна. — Не е чудно, че никога няма да престана да ти се възхищавам!
Големите й, дивно зелени очи, леко премрежени от задоволство след бурната любовна увертюра, с нескрито желание огледаха широките му рамене, мускулестия му торс, мощните бицепси. От светлината на огъня в камината игривите светлосенки още повече правеха да изпъква релефно стройното му тяло, което винаги бе успявало да изтръгва спонтанното й, чисто женско възхищение.
— Знаеш ли, скъпи, някога си позволявах да изразявам презрението си към жените, които харесват най-вече физическата красота у един мъж, но странно… напоследък все повече се замислям и се убеждавам, че може би съм попрекалявала с тези строги преценки.