— Аз пък винаги съм обожавал тялото ти и никога не съм се срамувал да го призная — възбудено зашепна той, притиснал устни към шията й, преди да вдигне златисторусата си глава и да потърси с устни зърното на гърдата й. С горещите си, влажни устни той обходи цялото й тяло, нагоре и надолу, няколко пъти, все по-страстно и по-задъхано. Накрая успя да постигне своето — накара я да започне да се извива неспокойно, отначало уж да за да избегне гъделичкащия му допир, но след малко тя започна сама да търси жадната му уста. Пръстите й отдавна вече се бяха загубили нейде в косите му. От гърлото й се изтръгнаха първите сладострастни стонове, рязко усилени, когато ръката му се зае да гали настойчиво косъмчетата между бедрата й.
— Не… не… недей — плахо промълви тя, усещаща как съпротивата й се стопява с всеки миг. Само още няколко секунди и нямаше да може да издържи на това сладко мъчение. Цялото му тяло, мъжествено и напористо, се прилепи към нейното, но най-силно я разтърсваше немирната му ръка, докосваща, галеща, търкаща, проникваща до най-деликатните и уязвими места. Възпламенена, младата жена се разтрепери цялата. Не знаеше вече накъде да се извърти, за да избяга от алчните му домогвания, отчаяна, че собственото й тяло с най-голяма охота откликва на страстта му.
— Аполон, моля те, дай ми малко време! Нека първо да те почувствам…
Без да бърза, Аполон се изправи на лакти и я погледна право в очите. Изрече го много тихо, ала отчетливо и властно:
— Струва ми се, че вече достатъчно силно ме почувства! — След което отново приближи главата си към гърдите й и продължи да смуче зърното й. Кити веднага се изви в дъга и ахна от изумление, когато я обля първата вълна на непоносимо горещата и зовяща възбуда, докато неуморимият му език нито за секунда не й позволи да си поеме дъх.
— Аполон, скъпи, моля те, моля те… Не издържам повече! — простена тя. — Моля те, искам те в мен, не мога да чакам повече така!
Той отново надигна глава.
— Аха… искаш го в себе си, така ли?
— Да, да… но по-скоро, по-бързо! — извика тя, изгаряща от чувствения допир на устата му до нейните най-деликатни гънки.
— Но не разбрах колко много го искаш? — продължаваше да я дразни той, опрял брадичка върху нежно окосмения й триъгълник, без да спира да я гали с двете си ръце по долната половина на корема.
— Аполон! Не ме мъчи повече! — изхлипа графинята.
— Само ако ми позволиш да…
— Какво, за Бога, още искаш да ти позволя? — припряно го прекъсна тя.
— Как какво? Всичко! Защото те желая цялата! — Златистите точици в очите му танцуваха немирния танц на съблазънта. О, знаеше тя, как хубаво го знаеше… какво си бе наумил той всеки път, когато я поглеждаше така дяволито, преструвайки се на невинен юноша!
— Е, ще ми позволиш ли всичко да правя с това твое прелестно тяло? Не ме карай да чакам дълго, защото накрая съвсем ще се забравя и ще стане страшно!
— Аполон! Моля те!
— Не бързай чак толкова, скъпа моя. Аз искам много повече от теб по-бързо да стигнем до кулминацията.
Тя се вкопчи в раменете му и се сгуши на кълбо до него, разтърсвана от неудовлетвореното желание, изгарящо слабините й. Но Аполон веднага я накара да разтвори обятията си, за да се настани върху нея, готов още в следващия миг да я обладае.
— Нали вече всичко ми е позволено? — закачливо попита той за последен път.
— Да, да… моля те…
Но опитният любовник не бързаше да се възползва от набързо изреченото позволение. Вместо това се зае още повече да я възпламени, за да й помогне да забрави за целия останал свят и да бъде погълната от едно-единствено усещане, от което кръвта пулсира като буен кавказки поток във вените.
И едва тогава започна да прониква в нея, отначало бавно, деликатно, колкото само да й позволи да усети всеки кадифен сантиметър от неговата корава мъжественост. Ала когато достигна докрай, едва тогава започна да напира повече. Кити, извита в дъга, измъчвана и опиянявана от това изключително сладко, разкъсващо, но невероятно завладяващо нахлуване, поде най-древния ритъм, неспособна повече да се противи на неговия устрем. Бедрата й се разтваряха и свиваха, повдигаха и отпускаха, сетне отново се прилепваха към неговите, докато главата й, отметната назад, се полюшваше в такт с тласъците му. Очите й отдавна бяха затворени, защото вече нямаше нужда да гледа каквото й да е — образът му отдавна бе неизличимо запечатан в съзнанието й — а сега единственото, което имаше значение за нея, беше непреодолимо надигащият се оргазъм в тялото й.
Ала точно тогава той се отдръпна малко от нея, за да се надигне и да проникне малко по-дълбоко. Нейният незабавен отговор бе съвсем недвусмислен — ноктите й се забиха до кръв в гърба му.