— Не! — диво изкрещя тя.
Нищо вече не виждаше ясно, въпреки че бе разтворила докрай едрите си изумруденозелени очи. Стисна го още по-силно с двете си ръце. Графинята така бе потънала в заливащата я безпаметна наслада, че вече нищо друго нямаше значение за нея.
— О, скъпа, моя скъпа ненагледна! — зашепна Аполон опитвайки се да се изтръгне от ръцете й. Щом се отскубна от хватката й, пръстите му веднага потърсиха голите й гърди. — Толкова си нетърпелива, винаги си като кълбо от нерви. Почакай, нека да те докосна още веднъж… тук и тук… и навсякъде. — Кити потръпна от допира му. — Ето, виждаш ли колко е приятно? — продължи той, с глас, леко подрезгавял от страст.
Неспокойните му длани се спуснаха по дългите й бели бедра, за да им отдадат своята топлина. Връхчетата на пръстите му докоснаха горещата й влажна мекота и от последвалата пронизваща тръпка сърцето й така подскочи, че тя едва не изгуби дъх. Аполон прекрасно знаеше, че тя повече не може да чака и веднага долепи устни до нейните, изви се гъвкаво като планински рис, настани се отново между бедрата й, тръпнещи в сладостната нега на очакването, за да се гмурне пак в нея и да я изведе до дългоочаквания райски миг.
Сгушена в прегръдката му, едва дишаща, изтощена и заситена, Кити едва сега започна да осъзнава, отначало по-смътно, а сетне все по-отчетливо, какво бе искал да й подскаже той, когато преди малко я бе попитал дали всичко му е позволено.
Обърна лице към неговото. Аполон лежеше морно, със спуснати клепачи, на устните с щастлива усмивка като малко момче.
— Не си спомням ясно какво ти обещах преди минути, когато бях във вихъра на страстта…
Той й отвърна лениво, без да повдига клепачи:
— Беше ми обещала да ме оставиш да действам при пълна свобода на избора.
Едва сега отвори очи, надигна се на възглавницата и я измери със закачлив поглед.
— Но ти този път прекали! — шеговито го упрекна тя.
— Нали най-важното е да се опитам, да сторя всичко, което е по силите ми, за да те даря с колкото може повече наслада. Останалото е без значение.
— Само че това не е хубаво.
— Не е хубаво ли?! — изуми се князът и сега вече напълно отвори очи. — Скъпа, никога не съм очаквал да чуя тези думи от теб.
— Искам да кажа, че… че ме довеждаш почти до лудост и аз не мога да се владея.
— Наистина ли? — предизвикателно се усмихна той. — Мога само да се радвам от това затрогващо признание. Затова ли накрая закрещя така силно? — попита той с нескрито любопитство и вдигна вежди изчаквателно.
Кити се изчерви. Моментално разбра, че повече нямаше смисъл да се опитва да му обяснява.
— Добре де, само че те моля да ми обясниш за какво позволение ми говореше преди… преди да ме накараш да забравя за всичко останало.
— Ами исках да ми разрешиш да потегля на поход с моите джигити — обясни й той с най-спокойно изражение.
Кити веднага се отдръпна от него и рязко се надигна от леглото. Измери го с гневен поглед и смръщи вежди.
— Ако знаех, че за това е ставало дума, никога не бих се съгласила…
— Да, зная, но това можеше да се случи само при нормални обстоятелства — съгласи се той с лека, едва доловима усмивка.
— Значи си се опитал да ме изиграеш? — сърдито попита Кити. Очите й заблестяха гневно. Тя не се успокои дори когато Аполон протегна ръка, за да я приближи до себе си. Недоволно, младата жена рязко се отдръпна от него, след което той не повтори опита си, въпреки че лесно можеше да я приласкае и успокои. Вместо това реши да прибегне до словесни убеждения.
— Скъпа, моля те, първо ме изслушай, преди да взимаш окончателно решение. — За да бъде по-убедителен, Аполон се приближи към нея и я прегърна през раменете. — Не съм искал да те измамя. Беше само шега. Никога няма да си позволя да изтръгвам от теб обещания по нечестен начин. Но що се касае до похода с моите джигити… това вече не е шега и този път не мога да се отклоня от задълженията си. Длъжен съм да замина с тях. Разбери, мила, изтекоха почти осем месеца, откакто не съм ги предвождал в бой, като не се брои, разбира се, онази специална мисия в Сочи, във вилата на генерал Берьозов. — Лицето й веднага посърна само при споменаването на това омразно за нея име и Аполон побърза да я притисне до гърдите си, за да я успокои, преди да продължи: — Става дума за моя свещен дълг, Кити. Като пряк потомък на Искендер хан аз трябва да предвождам колоната от конници. Така е било от векове в тези сурови планини. Но напоследък си бях забранил да напускам долината заради теб и заради нашия син.
Кити унило въздъхна.
— Толкова ли трудно ти беше да стоиш все до мен?