— Ще бъде истинско самоубийство, ако се опитаме да ги атакуваме — промърмори Аполон и отново обходи с бинокъла си всичките вагони. — Мили Боже, те на практика са качили на влака целия гарнизон на Петровск.
— Защото умират от страх! — ядосано изръмжа Карим. В отговор Аполон се усмихна подигравателно.
— Така е, но тези глупаци въобще не се досещат, че за нас е най-добре да изчакаме, за да приберат торбите с парите в казармата в Дербент. Те ще си въобразяват, че така богатството им е укрито на сигурно място, а ние точно тогава ще ги нападнем! — Той отпусна бинокъла да се провеси на кожената каишка, преметната през врата му. — Какво ни доложи нашият съгледвач? Че тази седмица войниците в Петровск очакват да им бъдат изплатени възнагражденията?
— Точно така, Ас-Сакр Ас-Сагир.
— Хм… Ами тогава, след като лишим червеноармейците от заплатите им, какво ще правим с толкова много пари, Карим?
— Е, Соколе, виж, за това още не съм мислил — кимна Карим.
— Преди години съм идвал веднъж или май два пъти в Петровск. Да, спомних си някои от табелите по главната улица. Мадам Готие още ли държи магазин на „Мохковая“?
Карим се ухили лукаво, смъкна шапката си и замислено се почеса по темето.
— Ами че… то май никой няма кого да питаме, освен жените и щерките на офицерите от местния гарнизон. Нали и те като всички жени си припадат по коприни и сатени?
— Добре че ме подсети, Карим, приятелю! Откога не съм купувал на Кити плат за нова рокля! — радостно извика Аполон.
За малко щеше да каже, че любимата му жена нямаше възможност да сменя по-често тоалетите си още от времето, когато живееше в имението си край Астрахан, но внезапно си спомни за претъпкания с рокли гардероб в хотелския апартамент на генерал Берьозов в Ставропол и сърдито смръщи вежди.
Както винаги, Карим му помогна да преодолее моментното помрачаване на настроението си, като продължи да мърмори под нос:
— Честно казано, и аз мога да намеря някоя жена, която ще се зарадва искрено, ако я отрупам с коприна и сатен.
— Само една ли? — леко се подсмихна Аполон.
Карим веднага сви рамене.
— Нека Аллах ме опази от повече жени. На мен и една ми е много.
Гарнизонът на Петровск набързо бе лишен от заплатите си късно тази нощ, при това без излишни жертви от страна на нападателите. Много ги улесни това, че повечето от войниците от охраната бяха прекалили с водката вечерта и по време на атаката на отряда на Аполон спяха непробудно. На другия ден дагестанските конници нахлуха като планински вихър в малкото градче с оглушителни изстрели и с бясно размахване на сабите. Изплашеното население веднага се изпокри по мазетата. Докато джигитите проверяваха дали някой от червеноармейците не е останал в набързо изпразнената казарма, Аполон и Карим посетиха магазина на Мадам Готие на улица „Мохковая“. За кратко време складът на Мадам олекна с доста рокли, платени надлежно със съветско злато.
На следващата сутрин по телеграфните линии във всички посоки бе предадено тревожното съобщение за поредното нападение на дръзките планинци в прохода Дербент, недалече от град Петровск. Вбесеният командир на болшевишкия гарнизон се закле да отмъсти на бандитите и да ги преследва, докато ги залови и изтреби до крак. Очевидно нещастникът беше отскоро по тези краища, иначе щеше да бъде доста по-сдържан в заканите си. Местните хора прекрасно знаеха, че да търсиш някого в труднодостъпните кавказки хребети е равносилно на търсенето на игла в купа сено.
От север изпратиха на помощ на местните гарнизони брониран влак, превозващ въоръжен до зъби наказателен отряд от чекисти от селищата по долното течение на Терек. Но болшевиките не знаеха, че отрядът на Аполон отдавна беше напуснал района около прохода.
Вече минаваше полунощ, когато Аполон и трима от неговите хора се прибраха в сградата на гарнизона в Петровск. Князът се отпусна уморено върху най-близкото кресло, без да изпуска от погледа си Язид, братовчеда на Сахин. Младежът се мъчеше да отвори сейфа, в която командирът на гарнизона пазеше секретните документи и остатъка от парите, След десетина минути Язид, който беше работил като банков касиер в Баку, успя да налучка кода. Аполон с усмивка си припомни как преди няколко месеца, когато сръчният момък бе решил да се върне в долината Дарго, касата в Баку беше „олекнала“ с внушителна сума златни рубли.