Глава 3
Утрините в степите в началото на зимата понякога са необикновено ясни, а слънцето грее удивително ярко, въпреки хапещия студ, като че ли природата предизвестява смяната на сезона. Такава се случи и тази утрин. Първите слънчеви лъчи безпрепятствено нахлуха през високите френски прозорци в спалнята на втория етаж, защото вечерта в суматохата графиня Радишевска не бе успяла да спусне всички плътни завеси. Вътре металните инкрустации по мебелите искряха в ослепителни златисти отблясъци. Ефирните бели дантелени завеси сякаш оживяха, разлюлени от свежия вятър, нахлуващ откъм парка в задната част на имението.
Един игрив лъч, нахален като неканен гост, пролази по лицето на Аполон. Князът премигна неспокойно и веднага се събуди. Още със събуждането си младият мъж бе огорчен от две неприятни разкрития — първото бе това, че го мъчеше ужасно главоболие, а второто, че дясната му ръка се оказа странно изтръпнала и отказваше да се помръдне. Аполон неохотно отвори очи и плъзна поглед по дребната женска фигура, сгушена до него. Главата й бе притиснала дясната му ръка. Така той се сблъска с третата за тази сутрин изненада, пред която другите две напълно бледнееха.
Боже мой! Та това бе жената на граф Пьотр Радишевски! Кити! Очарователната русокоса красавица, с ангелското лице, която бе самата невинност… Да, тя, именно тя дишаше равномерно, нежно притиснала ръка върху голата му гръд. Какъв ужас! Главоболието му сякаш се удесетори — не му стигаше мъчителния махмурлук, ами и тази беля на главата…
Обърканият мъж тихо се помоли с надежда Господ да го дари е мъдрост и да го измъкне невредим от тази бъркотия, в която, уви, сам се беше забъркал… Нали някакъв вътрешен глас, спотаен нейде дълбоко в мозъка му, късно снощи му бе подшушнал да не посяга към последната бутилка шампанско! Сетне спомените за събитията от бурната предишна нощ неусетно, като нежен полъх на средиземноморски бриз, започнаха да изплуват в съзнанието му, при което ударите на сърцето му веднага се ускориха. „За Бога — въздъхна изуменият княз, — защо Пьотр говореше с такова пренебрежение за съпругата си, както се коментират студенокръвните жени, прекалено целомъдрените, лишените от капчица страст?“ Дали наистина ставаше дума за същата жена, която сега бе отпуснала глава на десницата му? Той учудено вдигна вежди, но веднага простена полугласно, защото главоболието му се засили още повече. „Възможно ли е — замисли се Аполон — графинята да е намерила някой опитен любовник, който да е успял да я посвети в тънкостите на любовната игра, при това след последната нощ, когато тя е била в леглото с Пьотр?“ Нали граф Пьотр Радишевски бе отсъствал от имението два месеца, за да предводителства поверения му ескадрон в изтощителните походи на север? Да, сигурно графинята си бе намерила вещ учител в изкуството на прелъстяването, защото през изтеклата нощ тя бе успяла да засенчи всичките досегашни любовници на Аполон, сред които не малко опитни жрици на най-древната професия.
Но независимо от всичко, унило се упрекна Аполон, не биваше да посяга точно на жената на Пьотр. Не беше благовъзпитано, не беше… благородно. Честно казано, беше си откровена подлост.
Сепна го помръдването на Кити. Щом се събуди, първото, което графинята видя, бяха очите му, замислено втренчени в лицето й. От техния пронизващ, изучаващ поглед голата жена моментално се смути.