Още не беше разчупил черупката на първото от трите сварени яйца, когато помещението се огласи от несдържани викове. В салона нахлуха шестима мъже от ескадрона, към който служеше капитан Кузин. От прага още си пролича, че младите кавалеристи не бяха напълно изтрезнели от снощното юнашко надпиване. Двама от тях крещяха тъй силно, че гласовете им заглушаваха всичките други гласове в салона. Тримата подпоручици зад тях напразно се стараеха да привлекат вниманието с буйно ръкомахане, а шестият офицер събра сили само колкото да кимне мълчаливо, за да поздрави току-що пристигналия княз.
Изведнъж всички притихнаха. На прага се появи внушителният кримски атаман Кадар Гирей. Тънките му устни, в които се долавяше нещо азиатско — може би наследено от някой незнаен предшественик, нахлул в Крим през донските степи с монголските орди — се извиха в подигравателна усмивка. Кадар се настани до масата, облегна лакти върху бялата ленена покривка и започна да разбърква чая с изящна сребърна лъжичка, прекалено дребна за могъщата му десница, преди да процеди ехидно:
— Да не би да си се изгубил някъде по пътя, Аполон Александрович? Никой от нас не очакваше такъв опитен джигит, като теб де, да закъса, затова не изпратихме разезди в степта. Добре че на някого от тези младоци му хрумна, че само жена може да те накара да закъснееш цели три дена и три нощи. Е, ще ни кажеш ли коя е тя? Познавам ли я? Сигурно е ослепителна красавица, щом е успяла да ти завърти ума до такава степен, че напълно да забравиш бойните си другари…
Аполон се облегна назад и се усмихна многозначително:
— Не е удобно да разкривам името й. Тя е много срамежлива и ще потъне в земята от срам, ако си позволя да споделя с някого за връзката ни.
— Но ти, за разлика от твоята загадъчна любовница, никога не си бил от срамежливите. Нито пък си се занимавал само с благопристойни девици.
Аполон недоволно сви устни.
— Въпреки това аз си я харесвам такава, каквато е.
— Няма ли поне да ми кажеш на колко години е?
— Остави това, Кадар, Дадох й обет с никого и нищо да не споделям. Мога само да се похваля с това, че не е чак толкова възрастна, колкото беше Елена Фьодоровна.
— Елена Фьодоровна? Ами че тя беше прехвърлила четиридесетте! — възкликна Кадар.
— По-скоро наближаваше петдесетте — обади се един от подпоручиците.
— Така ли? — учуди се Аполон. — Но въпреки това Елена Фьодоровна дори и сега е много красива. Още си спомням последната ни вечеря. Беше преди четири месеца, малко преди да изостави имението и да отпътува за Франция.
— Тогава само с вечерята ли се ограничихте? — подигравателно подметна Кадар.
Аполон сви рамене.
— Няма какво да споделям с вас, приятели, освен че тогава Елена Фьодоровна беше във великолепна форма, по-ослепителна от всякога. Обясни ми, че искала всички в имението й да запазят най-мил спомен за нея. Горката тя, вероятно е предчувствала, че никога вече няма да се завърне в родния край… Пък и няма какво повече да си говорим, освен това, че дългогодишният опит в любовното изкуство си казва думата — довърши той и се подсмихна многозначително.
— Ех, ти, Кузин, наистина си непоправим! — скептично поклати глава Кадар.
— О, не, по дяволите! Та аз съм като всеки мъж, жадуващ да опита всички сладости, които може да му предложи този греховен свят.
Атаман Кадар Гирей замислено поглади гъстата си брада, преди да продължи с язвителен тон:
— Аполон, внимавай какво приказваш! Нали току-що ми обясни, че си се заклел пред дамата на твоето сърце да не издаваш името й? По-точно пред последната от дамите…
— Успокой се, Кадар. Устните ми са като запечатани, но не с червен восък, а с жарки целувки. — Аполон отново се усмихна, но този път по-сдържано. — Хм, забравих да те попитам… как е сестра ти?
— Добре е — кисело процеди атаманът през стиснати зъби.
Лицето му мигом почервеня.
— Чудесно, искрено се радвам за нея — безгрижно се разсмя княз Кузин. — Не се срещат толкова често братя, които да са така силно загрижени за сестрите си.
Кадар веднага схвана намека на Аполон и лицето му, вее още зачервено, помрачня като градоносен облак. Преди няколко години, в разгара на едно необикновено шумно пиршество, когато всички присъстващи бяха вече доста пияни от леещото се като река шампанско, някой предложи всички вкупом да духнат свещите, с обяснението, че така щяло да стане по-интересно. Предложението беше прието с възторжени крясъци. Мъжете се надпреварваха да се доберат до някоя от госпожиците, за да ги целуват и опипват настървено, а дамите не преставаха да охкат, да пищят дори, да отблъскват възмутено дръзките мъжки ръце, както и да раздават плесници на най-нахалните. Веселието достигна своя връх, когато по заповед на домакинята слугите запалиха свещите. Оказа се, че в суматохата Кадар бе докопал сестра си. Бедната девойка изглеждаше така смутена в лапите му, че цялата компания веднага се заля от смях.