Но когато пристъпът му на ярост се уталожи, отново го обзеха съмнения дали Кити щеше да пожелае да се види с него, както и угризения — нали Пьотр бе най-добрият му приятел…
Аполон въздъхна недоволно и със свито сърце се настани на тясната койка, която от една седмица му служеше за легло. Подпря брадичката си с юмруци, стисна зъби и впери невиждащ поглед в изцапания килим на пода на купето. Може би защото беше много объркан, изтощен и все още не напълно изтрезнял, но именно в този миг, без да осъзнава напълно всички възможни последици, Аполон Кузин взе едно от онези решения, които променят завинаги съдбата на всеки мъж. Защо се бе отказал от Кити? Той, който досега никога и пред нищо не се бе спирал, за да задоволи капризите си? Закани се, че повече няма да се лишава от това, за което копнее душата му, независимо от колебанията или последващото разкаяние. Ще я има, на всяка цена, ради Бога, каквото и да му струва това!
За съжаление следващите дни се оказаха така наситени с драматични събития, че не само беше абсурдно да крои планове за следващата си среща с Кити, но нямаше време дори да мисли за нея. Още на следващата сутрин тяхната дивизия беше натоварена на вагоните, за да бъде хвърлена в жестоката битка за Царицин — болшевиките отново се опитваха да пробият фронта, но този път от изток. Ескадронът на полковник Радишевски още не се бе укрепил на новата позиция недалеч от десния бряг на Волга, когато дойде заповедта за отстъпление. На трети януари Царицин падна в ръцете на болшевиките. Никой не очакваше, че само три дни по-късно червените ще превземат и Таганрог. А след още няколко дни предните им отряди наближиха Новочеркаск — най-големия град в земите на донските казаци. Белогвардейците бяха принудени да евакуират и Ростов на Дон. Щабът на фронта се премести в Екатеринодар, откъдето преди две години Бялата армия беше започнала настъплението си на север.
Въпреки паническото отстъпление, барон Врангел и генерал Деникин продължаваха да общуват помежду си само с писма и телеграми, като оперетни примадони. Тяхното съперничество за поста главнокомандуващ на Бялата армия имаше фатални последици за изхода на Гражданската война. След като генерал Корнилов бе разкъсан от снаряд, сред белогвардейските водачи не се намери нито една личност, достатъчно авторитетна, за да обедини всички противници на болшевиките.
Колкото повече се влошаваше положението по фронтовете, толкова повече се задълбочаваше съперничеството между белите генерали. Деникин притежаваше административни способности, но се оказа лош тактик. Барон Врангел, въпреки че бе надарен с блестящ ум, непрестанно отблъскваше сътрудниците от щаба си и подчинените си с високомерието си. За съжаление в много случаи баронът имаше право да упреква офицерите от своя щаб заради пристрастеността им към опиума, към оскотяващото пиянство, към разгулните оргии и безсрамното мародерство. Най-малко усилия полагаха те за стриктното изпълнение на заповедите му. В щаба на Бялата армия цареше непоносима атмосфера на завист и съперничество, интриги и коварни капани. Крайният резултат се оказа плачевен — координацията между действията на отделните части се нарушаваше почти всекидневно, случаите на неподчинение или на тактически грешки зачестяваха все повече, за което белогвардейските съединения заплащаха с огромни загуби в жива сила, въоръжение и с отстъпление от така трудно завоюваните позиции.
Но в щабовете на Червената армия положението не беше много по-розово. В тях подозрителността, недоверието и наказателните мерки бяха още по-често явление. Естествено, бившите царски офицери най-често ставаха мишена на преследвания. Терорът над всички несъгласни с новия режим се вдъхновяваше от Москва. Изпращаните по фронтовете болшевишки комисари, сред които най-силно изпъкваха Троцки и Сталин, с лека ръка изпращаха на смърт стотици хора за най-дребни провинения, особено по време на отстъпление. Будьони и останалите пълководци от Червената армия често бяха принуждавани да се нагърбват с непосилни за изпълнение заповеди на Москва. Понякога единственото спасение беше оправданието, че заповедта не е получена — съвсем правдоподобна ситуация, защото свръзките изобщо не бяха надеждни. Същевременно командирите на червените полкове и дивизии — също както противниците си от другата страна на фронта — се пристрастяваха към алкохола и наркотиците, жените, златото и диамантите. Повечето от тях не пропускаха да се възползват от възможността да грабят, да си отмъщават, да задоволяват примитивните си страсти, без да забравят обаче за най-важното — на всяка цена да оцелеят, да дочакат живи и невредими края на тази братоубийствена касапница. Нямаше офицер, който да не търси отчаяно някакъв отдушник, за да забрави поне за една вечер кървавите сцени от току-що изминалия ден.