В същото време Ленин, по всички възможни канали — по телефона, по телеграфа, във вестниците или по митингите, не отслабваше призивите за „победа на всяка цена“, „за борба до смърт“.
В разгара на хаоса и междуособиците в щаба на Бялата армия Аполон и Пьотр, заедно с Дивата дивизия, бяха принудени да напредват през леденостудените степи, рискувайки постоянно да загинат или от студ, или от картечниците на червеноармейците. В същото време от изтощените до предела на силите белогвардейски полкове се изискаше да печелят битка след битка, въпреки жестокия недостиг на артилерия, на муниции и на фураж за конете. Дивата дивизия се опита да отблъсне конницата на Будьони в равнините около Азовско море, но претърпя катастрофално поражение.
В средата на януари част от кавказката кавалерия, подчинена дотогава на барон Врангел, беше прехвърлена в Четвърти кавалерийски корпус на генерал Павлов. До края на януари и през февруари Аполон и Пьотр се сражаваха под командването на генерал Павлов, който бе получил невъзможна за изпълнение заповед — да затъкне пробива на Първа конна армия на Будьони при река Манич, без да държи сметка за загубите. Набързо сформираното кавалерийско съединение, съставено предимно от донски и кубански казашки ескадрони, подсилени от отряди от кавказки стрелци, се нахвърли с такава ярост срещу авангарди на Будьони, командван от болшевика Думенко, че отначало спечелиха няколко сражения. Почти целият личен състав в корпуса на генерал Павлов — около дванадесет хиляди саби — беше кален в многобройни битки още от Първата световна война. Подбраните елитни ескадрони нападаха с безумна смелост линиите на червените и непрекъснато объркваха плановете на болшевиките.
Но въпреки временните успехи на белите, щабът на Будьони успя да прехвърли свежи подкрепления към полесражението с център никому неизвестната доскоро река Манич. На шестнадесети февруари започна решителното сражение. Битката се водеше на участък с ширина около двадесет километра. И двамата пълководци — генерал Павлов и Сергей Будьони — отлично разбираха, че тази битка ще се окаже решаваща за цялата зимна офанзива. Ако успеят да обърнат в бягство червените, белите ще спечелят толкова ценното време за прегрупиране на дивизиите, полковете и ескадроните, за попълване на запасите от боеприпаси, за потягане на резервите.
Критичността на момента очевидно бяха разбирали и болшевишките водачи в Кремъл, начело с Ленин, защото все повече се засилваше потокът от набързо нахвърлени телеграми, с нетърпящ възражения тон, изобилстващи с истерични подкани за победа на всяка цена. Открито се признаваше, че ако сега не бъде сломена съпротивата на белогвардейците, ще се оголи целият Южен фронт и противникът през лятото отново ще бъде в състояние да заплаши Москва.
На двадесет и пети февруари войските на генерал Павлов превзеха станция Торговая, недалеч от брега на Манич. Но този скромен успех никого не можа да заблуди — от двадесетте хиляди конници, с които генерал Павлов потегли към Манич, след тридневния преход, сред свистенето на куршумите, шрапнелите и ледения вятър в голите донски степи, под командването на генерала бяха останали само единадесет хиляди кавалеристи. Нямаше откъде да се набавя храна за войниците, нито сено за конете. Никъде не можеше да се намери подслон за ранените и болните — наоколо се стелеха само безкрайни казашки равнини.
Боеспособността на белогвардейските ескадрони беше спаднала до критична точка. И тогава врагът нападна.
Пьотр и Аполон — който навсякъде беше съпровождан от верните Карим и Сахин — успяха да се спасят от гибел единствено благодарение на случайността. Полковникът, следван от капитан Кузин и двамата му телохранители, яздеше най-отпред, начело на ескадрона, когато от северозапад връхлетяха предните разезди от конницата на Будьони. Ударът пое ариергарда на дългата колона от ездачи. Пьотр бързо прецени, че неговият ескадрон нямаше никакви шансове за победа и веднага изкрещя на хората си да отстъпват назад към Торговая. Спаси ги лудешкото препускане, продължило повече от половин час, както и това, че червеноармейците прекратиха атаката, за да оплячкосат обоза на ескадрона. Едва успяха да се доберат до станция Торговая, останали съвсем без сили. Нямаше никакво време за губене. Някъде на север, на другия бряг на Манич, се съсредоточаваха основните сили на Първа конна армия на Сергей Будьони — около двадесет хиляди саби, така че полковник Пьотр Радишевски не посмя да издаде заповед за пренощуване в станция Торговая. Оцелелите от неговия ескадрон продължиха още по на юг, към лагера на генерал Павлов, където беше групирана цялата конница на белогвардейската армия.