След около час генерал Павлов престана да издава заповеди, защото се убеди, че всички усилия за спечелването на битката са обречени на провал. Неговата конница, изтощена от седмица насам, без подсигурен тил, а и много по-малобройна от противниковата, безвъзвратно губеше сражението. С всяка минута ставаше все по-зле. Оставаха още около два часа до пладне, когато окончателно се изясни какъв ще е изходът от кръвопролитната схватка.
Будьоновската конна армия победи. На този злокобен ден — двадесет и шести февруари — белогвардейците загубиха не само поредното сражение, но обрекоха на провал зимната офанзива. А с нея и цялата война.
Сега вече нищо не можеше да спре спускането на червената лавина към бреговете на Черно море. Деникин заповяда на офицерите си да изтеглят частите си към Новоросийск, като остави в ариергард, за да прикриват отчаяното отстъпление, най-боеспособните си части — донските казаци под командването на суровия генерал Кутепов.
Аполон и Пьотр, които се бяха сражавали стреме до стреме и които с неистови усилия бяха поваляли противник след противник, бяха пощадени от съдбата — за разлика от хилядите бели кавалеристи, завинаги останали в окървавения, изпотъпкан сняг на бойното поле. Много усилия им костваше да си пробият път привечер, в сумрака, когато от изток се появи бригадата на Котовски. Но най-мъчителна бе загубата на почти целия ескадрон. Малцината белогвардейци, ранени и взети в плен, бяха разстреляни още на място.
Полковник Радишевски и капитан Кузин се присъединиха към казашката конница на Кутепов, за да прикриват отстъпващите остатъци от белогвардейските полкове. На седемнадесети март падна Екатеринодар, с което се прекрати съществуването на бялата власт в цяла Южна Русия. Това наистина бе краят. Сред последната група бели офицери, която се качи на борда на един френски крайцер в Новоросийск часове преди в пристанището да се втурнат будьоновските ескадрони, беше бившият главнокомандуващ, генерал Деникин. Нямаше дори най-плаха надежда за спасението на Русия.
Аполон и Пьотр спряха конете чак когато изкачиха хълма над Екатеринодар, за да се обърнат с последен прощален поглед към града, който им бе съдено повече никога да не зърнат отново. Някога оттук бе започнало формирането на Доброволческата армия на генерал Деникин. И пак тук всичко бе завършило трагично. Досега успяваха да избягват преследващите ги будьоновци, но вече бе дошъл часът на раздялата. Двамата мъже отлично съзнаваха това, затова помълчаха замислено, вперили премрежени погледи в далечината под хълма, преди Пьотр пръв да заговори с пресипнал глас:
— Свърши се… — Изтри уморено потното си чело. — Никаква помощ не получихме от французите и англичаните. Вече няма да има наша власт в тези земи. Господи, нищо не ми остана, освен една кесия златни франкове, последното сандъче с патрони, маузера и сабята. Дано патроните ми стигнат да се добера до Баку…
Аполон се сепна, веднага се обърна към Пьотр и го изгледа укорително.
— Да, зная, зная какво ще ми кажеш — уморено махна с ръка Пьотр. — Смяташ ме за пълен негодник, защото постъпвам непочтено с Кити. Но, за Бога, разбери ме, Аполон! Не мога да бъда на две места едновременно, в имението и в Баку. Нали там са децата ми! Какво да направя? Да ги оставя в лапите на червената сволоч? — Гласът му изтъня. Ръката му нервно зашиба с нагайката по ботуша. През последните две години и той, и Аполон се бяха нагледали на доказателства за неописуемата отмъстителност на болшевишките екзекутори, така че сега не можеха да се надяват на милостта им.
Дълго време нито един от двамата приятели не продума. И двамата бяха изтощени до смърт, с опънати нерви, готови да избухнат при най-незначителен повод. Аполон мълчаливо отклони поглед към колоната от отстъпващи белогвардейци, виеща се в подножието на хълма над града и замислено потри с треперещата си десница отдавна небръснатата си брада.
Много добре разбираше колебанието, разкъсващо сърцето на Пьотр, но въпреки това продължаваше да негодува вътрешно срещу решението му. Само Пьотр и Господ знаеха колко пъти досега Аполон беше прикривал неговите прегрешения пред съпругата му, но да я изостави завинаги, и то точно сега, когато от север нахлуваха отрядите на безпощадните червеноармейци?
Пьотр неловко се зае да оправя поводите на коня си.
— Ако червените не нахлуят прекалено бързо през планинските проходи към Баку, може би ще имам време да потърся Кити в Новоросийск, преди да потегля на юг към дома на Суата… Но не вярвам да успея. Вчера един офицер от щаба на Кутепов сподели с мен, че Осма армия на противника вече напредвала устремно към прохода Дербент. Трябва да тръгна още сега, защото утре вече ще бъде късно. За мен Суата и двете деца означават много. И разчитат само на мен. Но защо ли ти говоря всичко това! — отчаяно махна с ръка графът. — Нали нямаш деца, как ще ме разбереш? Но все пак поне донякъде схвана защо съм длъжен да препускам чак до Баку, нали, Аполон? — запита той с нотка на безпомощност и нескрит призив за помощ.